Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.

К. Д на Дирекция „ОДОП”- Бургас моли да бъде отменено решение № 2402/18.12.2018г. по адм. д. № 3200/2017г. на АС - Бургас в частта, с която е отменен РА № Р-02-1301160-091-001/24.06.2015г. на ТД на НАП - Бургас в частта му относно определени задължения за вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и за ЗО за периода 01.01.2012г. - 31.12.2012г., като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в тази част, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 881лв.

Втора касационна жалба е подадена от Я.К против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. и 2011г. и вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за същите години. Поддържа, че решението е неправилно в тази част поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА в тази част да бъде отменен.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са допустими и подадени в срок.

С обжалваното решение административният съд е изменил РА № Р-02-1301160-091-001/24.06.2015г. на ТД на НАП – Бургас, като за периода 01.01.2011 – 31.12.2011г. вместо задължение за вноски за ДОО – 3 072лв главница и 1 294, 60лв лихва е определил задължение - 2 688лв главница и лихва в размер 1 228, 48лв; вместо задължение за вноски за ДЗПО-УПФ – 1 200лв главница и 505, 84лв лихва е определил задължение 1 050лв главница и лихва в размер 479, 91лв; вместо задължение за ЗО – 1 920лв главница и 649, 31лв лихва е определил задължение 1 680лв главница и лихва в размер 597, 31лв и е отменил РА в частта относно определени задължения за вноски за ДОО, вноски за ДЗПО-УПФ и за ЗО за периода 01.01.2012 – 31.12.2012г., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решение № 14167/21.11.2017г. по адм. д.№ 12094/2016г. на Върховният административен съд е отменено първото решение, постановено от АС-Бургас по спора по адм. д № 1981/2015г. на АС Бургас и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ревизията е проведена по чл. 122, и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В хода на ревизията е установено, че Я.К е изпращал пратки с куриерски фирми на физически лица за поръчани онлайн парфюми, които са заплащани с наложен платеж на съответната куриерска фирма, която е изплащала получените суми на Колев В РА е прието, че Колев е извършвал продажбите с цел реализиране на печалба, поради което доходите от дейността му следва да се обложат като такива от стопанска дейност на едноличен търговец. Прието е, че за извършените сделки не са издавани касови бележки от ЕКАФП и приходите от продажба на посочените стоки са укрити от Колев. В РА е начислен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010, 2011 и 2012г. със съответните лихви, като с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас РА е отменен в частта на начисления данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2012г. и съответните лихви, тъй като според представените разходни касови ордери за 2012г. от куриерските фирми приходите от продажбите са преведени на М.К. С РА на Колев са определени и задължения по ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2010, 2011 и 2012г. и съответните лихви. Съдът правилно е приел, че е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. В случая е доказано наличието на данни за укрити приходи – налице са РКО, подписани от Колев, за изплатени суми по наложен платеж във връзка с продадени от него парфюми.

Неоснователен е доводът Я.К, че не е могъл да направи конкретно оспорване на товарителниците и представените РКО, поради това че в РА същите не са индивидуализирани посредством номера и дати. В съдебно заседание на 06.02.2018г. съдът е указал на жалбоподателя, че тъй като част от РКО не съдържат индивидуален номер, Колев следва да индивидуализира оспорените РКО със страница от делото, дата, издател и посочена сума. В съдебно заседание на 25.09.2018г. съдът е открил производство по оспорване истинността на РКО, приложени по делото като доказателства и в съответствие с процесуалните правила е указал на Колев, че върху него е доказателствената тежест за установяване на неистинността на оспорените РКО. В съдебно заседание на 4.12.2018г. жалбоподателят, редовно призован чрез адв.. Й, не се е явил, както и неговия пълномощник. Колев не е изпълнил указанията на съда и не е провел успешно доказване на неистинността на оспорените документи. Доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че през 2010г. и 2011г. са извършени доставки на парфюми и са получени приходи от Колев правилно са установени задълженията му по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г. и 2011г. и съответните лихви.

Съдът правилно е отхвърлил жалбата на Я.К срещу РА в частта на установените задължения на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода 15.02.2011г. - 31.12.2011г. Правилни са изводите на съда, че по делото е установено, че Колев не е внасял авансови месечни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в НЗОК, не е подавал годишни данъчни декларации, нито е правил изравнителни годишни вноски. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в съответната редакция задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, и на основание чл. 5, ал. 2 от КСО следва да внасят осигурителни вноски за своя сметка. На основание чл. 127, ал. 1, чл. 157 и чл. 158 от КСО, за периодите на извършване на трудова дейност, ревизираното лице е задължено да прави и вноски за ДЗПО-УПФ. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в съответната редакция лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закон за бюджета на ДОО.

В частта, в която е отменен РА в частта на установените задължения на ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за периода 01.01.2011 - 15.02.2011г. решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото дело.

Съдът е отменил РА в частта относно определени задължения за вноски за ДОО, вноски за ДЗПО-УПФ и за ЗО – за периода 01.01.2012–31.12.2012г. Правилен е изводът на съда, че с решението на решаващия орган задължението за данък по ЗДДФЛ на Я.К за 2012г. е отменено, което води и до незаконосъобразност на определените му задължения за осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2012г. След като сумите по РКО са получени от М.К, а не от Я.К, то не е доказано от органите по приходите, че ревизираното лице е упражнявало търговска дейност за съответния период и че е получило доходи от трудова дейност.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменен РА в частта, с която на Я.К са определени задължения за вноски за ДОО, вноски за ДЗПО-УПФ и за ЗО за периода 01.01.2012г. - 31.12.2012г. и в частта, с която е отхвърлена жалбата на Я.К срещу РА. Съдът неправилно не е присъдил разноски в решението си. Предвид изхода на спора първият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер по 881лв – общо 3524лв, както е било поискано с касационната жалба, за да не се присъди плюс петитум. Вторият касатор има право на разноски в размер 24, 64лв за всички инстанции съразмерно на уважената част от жалбата. Решение № 1471/05.08.2016г. по адм. д. № 1981/2015г. на АС-Бургас е влязло в сила в частта на разноските, тъй като не е отменено при касационното обжалване в частта за разноските, нито страните са поискали допълване на решението в частта за разноските по чл. 176 от АПК. На втория касатор са присъдени 152лв повече от дължимите разноски, които не могат да бъдат взети предвид, тъй като решението в тази част не е отменено при първото касационно обжалване. С оглед на горното и по компенсация Колев следва да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-Бургас 3456, 01лв юрисконсултско възнаграждение по делото. В изчисленията не е включена заплатената от първия касатор държавна такса от 21, 15лв, тъй като не е направено искане за присъждането й в представения списък на разноските и са приспаднати 67, 99лв, присъдени от АС – Бургас при първото гледане на делото. В изчисленията на разноските на Колев не са включени разноските за двете касационни производства, тъй като не са поискани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2402/18.12.2018г. по адм. д. № 3200/2017г. на Административен съд - Бургас в частта, с която е отменен РА № Р-02-1301160-091-001/24.06.2015г. на ТД на НАП - Бургас в частта, с която на Я.К са определени задължения за вноски за ДОО, вноски за ДЗПО-УПФ и за ЗО за периода 01.01.2012г. - 31.12.2012г. и в частта, с която е отхвърлена жалбата на Я.К срещу РА № Р-02-1301160-091-001/24.06.2015г. на ТД на НАП – Бургас.

ОСЪЖДА Я.К да заплати на НАП-ЦУ-Дирекция „ОДОП”-Бургас 3456, 01лв юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване.