Производството е по чл. 274 ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение №609/16.02.2016г.,постановено по т. д.№2723/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 27.04.2015г., постановено по т. д.н.№458/13г. по описа на СГС,с което е отказано извършването на поправка на очевидна фактическа грешка в определение от 26.08.2014г. по същото дело. Изложени са аргументи за обжалваемост на определението, тъй като се касае до част от списъка на приетите вземания /поредността за удовлетворяване на кредиторите/,която законодателят не е предвидил изрично като задължителен негов реквизит и поради това не попада в приложното поле на чл. 692 ал. 6 от ТЗ,а за дружеството е налице правен интерес от атакуването на тази частта от списъка, свързана с привилегиите на кредиторите.

Ответните по частната жалба страни А. Й. и [фирма] не са заявили становище.

Върховният касационен съд констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че атакуваното определение е необжалваемо по аргумент от разпоредбата на чл. 247 ал. 4 ГПК, тъй като и определението на съда по несъстоятелността, което е поправено по реда на чл. 247 от ГПК /постановено в закрито заседание на 26.08.2014г.,с което вече е била е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определението по чл. 692 от ТЗ/ е било необжалваемо.

Определението на САС е правилно.

С определение №5028/14.03.2014г. по т. д.н.№458/13г. СГС се е произнесъл по направени в производството по несъстоятелност на [фирма] възражения по чл. 690 от ТЗ и е одобрил обявените на 26.07.2013г. и на 08.07.2013г. трети допълнителен списък на приетите предявени вземания и списък на неприети вземания със съответните промени.Това определение, съгласно разпоредбата на чл. 692 ал. 6 от ТЗ е необжалваемо. С последващи определения №6836/23.05.2014г. и №7264/16.06.2014г. съдът е допуснал по реда на чл. 247 от ГПК поправки на очевидни фактически грешки в определението си от 23.05.2014г.С определение №9755/26.08.2014г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 16.06.2014г.С молба от 24.11.2014г. [фирма] е поискало да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в последното определение №9755/26.08.2014г., като промени посочената от съда поредност на удовлетворяване на кредитора с прието вземане [фирма]. С атакуваното определение от 27.04.2015г. /без номер/ СГС е оставил искането без уважение с мотива, че не са налице предпоставките на чл. 247 от ГПК.

Както определението по чл. 692 ал. 4 от ТЗ е необжалваемо по силата на изрична разпоредба, предвидена от законодателя, така и всички последващи определения, с които са извършени или отказани да бъдат извършени поправки на допуснати очевидни фактически грешки в това или в което и да е следващо от определенията, са необжалваеми по силата на препращащата норма на чл. 247 ал. 4 от ГПК.По аргумент от посоченото в нея, че решението за поправката може да се обжалва по реда, по който се обжалва самото решение, когато изобщо не е предвидена обжалваемост на последното, то и актът за поправката му не подлежи на обжалване по реда на инстанционния контрол.

По наведените в частната жалба на [фирма] доводи. Правилно в същата частният жалбоподател е отбелязал, че поредността на удовлетворяване на кредиторите с приети вземания не е задължителен елемент от списъка на приетите вземания по аргумент от чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ,но този факт не обуславя извод за обжалваемост, като изключение от нормата на чл. 247 ал. 4 от ГПК вр. чл. 692 ал. 6 от ТЗ,още повече на основание посочения от него подзаконов нормативен акт /Правилника за администрацията в съдилищата/.Последният е неприложим във вече образувано съдебно производство и при наличието на изричната разпоредба на чл. 274 от ГПК,уреждаща хипотезите на обжалваемост на определенията. Доколкото за жалбоподателя е налице правен интерес от правилно прилагане на предвидения в чл. 722 от ТЗ ред за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност, законодателят е обезпечил защитата му с предвидения с нормата на чл. 728 от ТЗ ред за атакуване на сметката за разпределение, в която поредността за удовлетворяване с оглед признатите от закона привилегии е съществен елемент и се съобразява от синдика и съда по несъстоятелността /включително същата подлежи на инстанционен контрол/.

Предвид изложеното, определението на Софийски апелативен съд, като правилно и законосъобразно, подлежи на потвърждаване.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №609/16.02.2016г.,постановено по т. д.№2723/2015г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.