Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма] против Решение № 1132 от 01.06.2015г. по в. гр. д. № 1337/2015г. на САС, ГК, 12 състав, с което след отмяна на решението по гр. д.№ 11055/2013г. на СГС, 8 състав за отхвърляне на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ-отм. за сумата 35 000лв., е постановено друго и касаторът е осъден да заплати на Р. Р. С. 35 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно произшествие от 01.01.2012г., при което ищецът е пострадал като велосипедист, ведно със законната лихва от същата дата. Решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер е влязло в сила.

С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и отхвърляне на иска или намаляване на размера на присъденото обезщетение. Поддържа се твърдение за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и необоснованост на извода, че застрахованият при ответното дружество водач е управлявал автомобила с несъобразена с пътните условия скорост. Твърдението е, че водачът не е бил длъжен в конкретния случай - при наличие на велоалея, зимно време, при валеж от дъжд да очаква, че по лентата на пътното платно ще се движи необозначен със светлини велосипедист, в силна степен на алкохолно опиянение, от което следва, че единствено виновен за увреждането е самият пострадал. Поддържа се твърдение и за неправилно приложение на разпоредбата на 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД-определено е твърде високо обезщетение при необосновано нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от велосипедиста, който е допуснал многобройни нарушения на правилата на ЗДвП.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че апелативният съд е постановил решението си при липса на адекватна и пълна преценка на доказателствата и е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и в противоречие с указанията по ППВС 1/1953г. и същественият процесуално правен въпрос е по приложението на нормата на чл. 235 във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК. На второ място се посочва, че като е приел, че е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, САС е постановил решението си в противоречие с обобщената в ППВС 7/59г. практика. Налице било и произнасяне по материалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата: по приложението на чл. 52 и 51, ал. 2 ЗЗД, по въпроса в кои случаи е налице виновно поведение на водача по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и длъжен ли е водачът да предвижда противоправно поведение на другите водачи и да се съобразява с него; когато велосипедист се движи по платното за движение, вместо по изградената велоалея в нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗДвП, длъжни ли са водачите на мпс да предвиждат наличието на велосипедист на платното за движение; предвидимо препятствие ли е по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП велосипедист, който се движи в тъмната част на денонощието, при мокро и дъждовно време, зимата, без светлоотразители, по средата на пътното платно за движение, след употреба на алкохол и без да ползва близката велоалея; При допълнителната предпоставка на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК са поставени същите въпроси, както и въпросите: дължи ли застрахователят обезщетение за болките и страданията, които увреденото лице допълнително е търпяло, поради това, че само се е отказало от лечение и не е провело до край възстановителния и рехабилитационен процес и не е спазвало стриктно предписанията на лекарите; дължи ли застрахователят обезщетение за болките и страданията и за негативните последици, които се дължат на предходно събитие, различно от застрахователното. Приложено е решение на ОС Пловдив по т. д.№ 2937/2011г. и четири решения на ВКС без да е посочена връзката им с конкретен въпрос от изложените. Решенията касаят присъждане на обезщетение при ексцес, иск по чл. 108 ЗС, иск по чл. 92 ЗЗД и установителни искове по пар. 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ.

В писмен отговор Р. С. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезирана с жалба на ищеца, чийто иск е бил отхвърлен по съображения за недоказаност на противоправното поведение на застрахования водач, въззивната инстанция е приела от фактическа страна, че на 06.01.2012г., около 17.00ч. - в тъмната част на денонощието, при влошени метеорологични условия – валеж от дъжд, по мокра асфалтова покривка с неравности, по пътя [населено място] към [населено място] ответникът, който е управлявал велосипед, оборудван със светлинна сигнализация и свелоотразители, е бил застигнат от лек автомобил „Ситроен Б.“ рег. [рег. номер на МПС], по отношение на който е била сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“. Автомобилът се е движил със скорост 68-71км. с включени къси светлини, при максимално разрешена скорост 90 км. час. Ударът е настъпил на около 1.5-2м. вляво от десния край на платното в предната дясна част на автомобила, като техническата експертиза е установила, че видимата зона за водача на автомобила от късите светлини е 50-55 метра, а опасната зона при избраната скорост -78 метра. Въз основа на това е мотивирано нарушението на правилата за движение –чл. 20, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 ЗДвП и противоправното поведение на водача на лекия автомобил И., който е следвало да съобрази скоростта с възможността да спре пред всяко видимо препятствие, като избирането на скоростта и преценката на потенциална опасност - в конкретния случай лошата видимост и атмосферни условия - следва да бъдат съобразени предварително. Посочено е, че вещото лице е изчислило, че при скорост от 48 км. ч. и по-ниска, водачът би имал техническа възможност да спре в зоната на видимост на късите светлини на фаровете. Отчетено е и допринасянето на пътното произшествие от ищеца, който в нарушение на чл. 80,.т. 1 и т. 2 ЗДвП, чл. 79, т. 3 ЗДвП и чл. 15, ал. 4 ЗДвП е управлявал велосипед, необорудван с устройство за излъчване на светлина, без обезопасителна жилетка, не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и не е ползвал намиращата се успоредно на пътното платно велоалея. Приносът е отчетен в размер на 30%. Определеното в размер на 50 000лв. обезщетение за понесените неимуществени вреди на петдесет и една годишния пострадал – открито счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на шест ребра в ляво с контузия на белия дроб и хемоторакс, довели до болнично лечение-наместване с вътрешна фиксация и поставяне на метална остеосинтеза и на дрен за лечението на белия дроб с пет до шестмесечен възстановителен период, е присъдено в размер на 35 000лв. Въззивната инстанция е отказала да коментира наличието на алкохол в кръвта на пострадалия, като е приела, че възражението за това нарушение, не е било въведено от ответника в рамките на преклузивните срокове, включително и след доклада на съда в първото съдебно заседание.

Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от отсъствието на формулиран от касатора въпрос с характеристиката на правен като основна предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. В изложението са поставени общи и теоретични въпроси, които обаче не са подведени към правните изводи на въззивната инстанция, обусловили извода за противоправното поведение на водача. Посоченото в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в първата си част е твърдение за допуснати процесуални нарушения, които не са тъждествени на главното основание за допускане на обжалването. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд, че избраната от водача на лекия автомобил скорост на управление не му е давала от обективна страна възможност да възприеме своевременно, за да избегне опасността на пътя; че конкретната пътна обстановка не изключва наличие на платното на велосипедист - т. е. на друг участник в движението, което предполага дължимо от страна на застрахования водач задължение да я предвиди предварително, не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. Последните два въпроса относно непроведено предписано медицинско лечение и наличие на предходни увреждания не са включени в предмета на произнасяне на въззивната инстанция. Отсъстват и въведените от застрахователя допълнителни предпоставки за допускане на обжалването.

Ответната в производството страна претендира разноски, но не е представено цитираното в отговора на жалбата и описано в нея като приложение пълномощно, което обуславя неоснователността на искането.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на Решение № 1132 от 01.06.2015г. по в. гр. д. № 1337/2015г. на САС, ГК, 12 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: