Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Митници“ (АМ) срещу решение № 5856 от 19.10.2017 г., постановено по административно дело № 615/2017 г. от Административен съд София – град (АССг) в частта му, с което е осъдена да заплати на Г.В обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) в размер на 7854 лв. ведно със законната лихва до окончателното ѝ заплащане, както и сума в размер на 3663, 99 лв., представляваща мораторна лихва и направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. В съдебно заседание и в представени писмени бележки процесуалният ѝ представител поддържа наведените в жалбата доводи и излага становище за неоснователност на касационната жалба на Владимиров.

По делото е постъпила касационна жалба от Г.В против същото решение, но в частта му, в която предявеният от него иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния му размер от 12000 лв. и е осъден да заплати на АМ деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон се отмяната му. Претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание процесуалният му представител прави искане решението, в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което исковата му претенция бъде уважена в пълен размер и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Оспорва касационната жалба на АМ като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с искова молба, от лице имащо правен интерес.

АССг е изяснил спора по същество като е събрал необходимите и относими доказателства, като въз основа на същите е извел законосъобразни изводи.

Няма спор между страните, а и от доказателствата по делото безспорно е установено, че Владимиров, след отмяна с влязло в сила съдебно решение на заповед № 9970 от 16.12.2009 г. на Директора на АМ е възстановен на заеманата от него длъжност „началник на митнически пункт“ в митница Югозападна със заповед № 880/09.02.2012 г. на Директора на АМ, като му е определен индивидуален размер на брутно трудово възнаграждение в размер на 948 лв.

При тези доказателства правилно съдът приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл в редакцията ѝ в сила към момента на възстановяването на Владимиров на работа и преди изменението с ДВ бр. 38/2012 г. и съответно правилно приема, че дължимото на Владимиров обезщетение следва да бъде определено в размер на 10 брутни работни заплати, към момента на възстановяването му на длъжност.

При това правилно размера на дължимото обезщетение е определено от съда в размер на 10 брутни работни заплати, като от същите е приспаднат размера на изплатеното на жалбодателя обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на 1896 лв., изплатени му при уволнението.

Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба на Владимиров, че неправилно, при определяне на размера на обезщетението съдът е прихванал изплатеното му такова по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, тъй като двете произтичат от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа, при което обезщетяват едни и същи последици.

Неоснователен и наведеният довод в касационната жалба на АМ, че в случая не е доказано, че през релевантния период – от датата на незаконното му уволнение – 21.12.2009 до 21.10.2010 г. Владимиров не е полагал труд, тъй като този факт е установен безспорно с писмени доказателства – справки от НОИ, съдържанието на които не е оспорено. Твърдяната хипотетична възможност служителят да е заемал длъжност в друга администрация или е полагал труд по трудово правоотношение през друг период на оставането без работа до отмяната на заповедта не следва да бъде обсъждана, доколкото АМ не е подкрепила тези си твърдения с доказателства.

Неоснователен е и наведеният довод от АМ, че през процесия период същият е получавал обезщетение по чл. 54е, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, тъй като същото е различно по основание и е неотносимо към размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл.

Неоснователен е наведеният довод от Владимиров, че в случая не му е изплатено обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, доколкото по делото е налична заповед № 5766/23.03.2010 г. на АМ, с която изрично е разпоредено това и фиш за заплати за месец април 2010 г. на името на Владимиров. Този факт е установен и от вещото лице в приетата по делото експертиза, като нито едно от тези доказателства не е било оспорено. При това липсва допуснато нарушение от страна на първоинстанционния съд, изразено в липсата на указания, че за определени факти не се сочат доказателства, доколкото този факт е бил безспорно установен с представени писмени и гласни доказателства по делото.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че и двете касационни жалби са неоснователни.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото, съобразно размера на предявените от двамата касатори претенции и предвид направените искания за присъждане на разноски и от двамата касационни жалбодатели, настоящият състав намира, че Владимиров следва да бъде осъден да заплати на АМ деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 144 АПК, а АМ следва да бъде осъдена да заплати на Владимиров деловодни разноски в размер на 600 лв. Искането за присъждане на разноски за адвокат за първата инстанция от касатора Г.В не следва да бъде разглеждано, доколкото такова искане не е направено надлежно при разглеждане на делото в АССг.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5856 от 19.10.2017 г., постановено по административно дело № 615/2017 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Г.В, с ЕГН [ЕГН] да заплати на Агенция „Митници“ деловодни разноски в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Г.В, с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 600 (шестстотин)лева. Решението е окончателно.