Образувано е по касационна жалба на С.Т чрез проц. представител адв.. К, против решение № 1263/07.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2760/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С.Т против заповед № 1053/15.12.2016 г. на кмета на община К., с която е одобрен ПУП - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ частично за УПИ VI-зеленина в кв. 9 по устройствения план на гр. К.. С изменението се предвижда УПИ VI-зеленина в кв. 9 да се преотреди на УПИ VI- обществено обслужване в кв. 9, съгласно нанесените зачертавания, щрихи и надписи с кафяв цвят към графичната част на проекта. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В нарушение на чл. 159 АПК съдът не е извършил проверка за допустимост на подадената жалба на посочените от разпоредбата основания и не е изложил правни изводи за наличието на правен интерес от оспорване, доколкото оспорващата има или не качеството на заинтересовано лице по чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ да обжалва изменението на ПУП-ПРЗ.Перката за допустимост на жалбата на посоченото основание предхожда разглеждането й по същество. Първоинстанционният съд е бил длъжен да я извърши преди да вземе становище по съществото на спора, което в случая не е направено.
По делото се съдържа единствено твърдението на жалбоподателката, че е собственик на имот УПИ VII- 269 в кв. 9 по плана на град Клисура. Не са представени документи удостоверяващи пряко правото й на собственост върху имота. В случай че лицето е собственик на посочения имот не е изследван въпросът засегнат ли е последният от процесното изменение, респ. коя хипотеза на чл. 131 ЗУТ е налице.
По въпросите, относими към допустимостта на жалбата, липсват доказателства, които съдът е бил длъжен да събере чрез указания до оспорващата и евентуално чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване наличието на предпоставките по чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.
Като не е събрал относими доказателства по допустимостта, а и по същество на жалбата, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 159 и чл. 171 ал. 2 и 4 АПК, които правят обжалваното решение неправилно. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и нова преценка за допустимост и основателност на оспорването.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. второ и чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1263/07.06.2018 г. постановено по адм. д. № 2760/2017 г. на Административен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.