Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби от П.А, едната подадена лично от него, а втората чрез процесуалния му представител адв. М.Н, САК, срещу решение № 1 от 02.01.2019 год., постановено по адм. дело № 12860/2016 год. по описа на Административен съд София – град (АССГ), 34 състав. С решението е отхвърлен предявеният иск на Ангелов, понастоящем в Централен софийски затвор, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ през периода от 05.08.2016 год. до 16.01.2017 год. Касационният жалбоподател обжалва горецитираното решение с твърдения за неправилност на същото поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил установените обстоятелства и доказателства в съвкупност, което е довело до неговата необоснованост. По подробни съображения моли първоинстанционното решение да бъде отменено, и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковата претенция. Моли се и за присъждане на направените по делото съдебни разноски за двете инстанции, включително и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – ГД „Изпълнение на наказанията“ – гр. С., при Министерство на правосъдието (ГД „ИН“), в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника ст. юрк. Л.Н, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба на Ангелов.
Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока за оспорване.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
С решение № 1 от 02.01.2019 год., постановено по адм. дело № 12860/2016 год. по описа на Административен съд София - град, 34 състав, е отхвърлен предявеният от П.А иск против ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „Изпълнение на наказанията“ през периода от 05.08.2016 год. до 16.01.2017 год. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е осъдил Ангелов да заплати на ГД „ИН“ при МП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, както и да заплати на АССГ сумата от 400 лева, представляваща изплатени възнаграждения на вещи лица, изготвили заключения по допуснати експертизи.
За да стигне до този правен резултат, Административен съд София - град, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че предявеният срещу ГД „ИН“, гр. С., иск за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“ във връзка с условията на ареста, където ищецът е бил със мярка на неотклонение - „задържане под стража“ в периода от 05.08.2016 год. до 16.01.2017 год., е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 284 от Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, и при обсъждане показанията на разпитания по делото свидетел – И.В, административният съд е установил правилно фактическата обстановка, като въз основа на нея е изградил и своите правни изводи за неоснователност и недоказаност на предявената от Ангелов искова претенция във връзка с твърдяното незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, изразяващо се в неосигуряване на достатъчната жилищна площ, лоши битови и санитарно-хигиенни условия в килиите, липса на нормално медицинско и здравно обслужване, лоши условия за двигателна активност, нарушена кореспонденция и заплаха за живота чрез склоняване към самоубийство от друг затворник.
Съдът отбелязва, че с оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът е представил надлежни доказателства за осигуряване на нормални битови условия на ищеца при престоя му в ареста.
На първо място съдът е посочил, че в процесния период Ангелов е бил настанен в килии, за чиито площи приблизително е спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв. м., което го довело до извода, че ответника, чрез неговите служители е изпълнил своите задължения и е осигурил на затворниците, респективно – задържаните под стража, минимална свободна жилищна площ, съответстваща на нормалните човешки представи за необходимо свободно пространство, което едно лице може да обитава.
На следващо място първоинстанционният съд е счел за установено от доказателствата по делото, че през целия период на задържането на ищеца, в помещенията на следствения арест на същия е осигурявана възможност през цялото денонощие да има свободен достъп до тоалетна и течаща вода, което водело до заключението за липса на лоши санитарно-хигиенни условия в килиите, като наред с това било доказано, че помещенията се дезинфекцирали и обезпаразитявали, а съгласно т. 26.1. от Заповед № Л-4102/06.10.2016 год. на Главния директор на ГД „ИН“, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържала от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест. Установено било, че за ежедневната поддръжка на хигиената в килиите на задържаните лица се предоставяли необходимите препарати съгласно таблици, утвърдени от Главния директор на ГДИН и средства за поддържане - кофи, метли, парцали и др. Наред с това килиите и общите помещения в арестите при Областна служба „Изпълнение на наказанията“, гр. С. се обезпаразитявали ежемесечно съгласно договор с per. № 10815/2016 год. Изложеното мотивирало съда да приеме за неоснователни и недоказани претенциите на ищеца за претърпени неимуществени вреди в следствие на лоши битови условия в арестните помещения.
Административният съд е счел за неоснователни и недоказани претенциите за претърпени неимуществени вреди в следствие на адекватно медицинско и здравно обслужване на Ангелов по време на престоя му в ареста по причина, че от доказателствата, представени от ответника по делото, безспорно се установявало, че същото било съобразено със здравословното състояние на ищеца. Установено било, че за периода от 05.08.2016 год. до 16.01.17 год. ищецът е имал здравословни проблеми, за които ответната страна била осигурила дължимата медицинска помощ, като в хода на производството пред административния съд на Ангелов е била назначена и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е установено, че здравословното му състояние не е било влошено за периода след септември 2016 год. Съдът е приел, че представените по делото медицинска справка и здравен картон доказвали, че на Ангелов е била извършена необходимата профилактична медицинска дейност, поради което е прието, че в конкретния случай не било налице незаконосъобразно бездействие на ответника.
Съдът е приел за недоказани и оплакванията на ищеца за недостатъчно пространство за престой на открито в ареста - „Г.М.Д“ № 42, тъй като от представената от ответника справка било видно, че такъв престой и разходка на задържаните лица е осигуряван. Съдът е установил, че арестът разполагал със седем помещения за престой на открито, като същите били всекидневно почиствани, съгласно приложени заповеди и редовно се обработвали срещу вредители, за което бил сключен договор със специализирана в тази област фирма. При изложените факти съдът е приел, че ответника е изпълнил своите задължения и е осигурил на затворниците, респективно - задържаните под стража лица, и в частност на ищеца, нормални хигиенно-битови условия в арестните помещения.
Първоинстанционният съд е приел за недоказани и твърденията на Ангелов, че през м. септември 2016 год. по време на лечението му в болницата при Централен софийски затвор, бил склоняван към самоубийство от друг затворник. Съдът е обосновал извода си с показанията на допуснатата и разпитана в качеството на свидетел началник сектор „Социално дейности и възпитателна работа“ при Централен софийски затвор И.В по настоящото производство в о. с.з. на 04.12.2018 год., която е отбелязала, че не си спомня за такъв случай, а самият Ангелов не е могъл да посочи имената на лицето, което го е склонявало към самоубийство, нито обстоятелствата, при които се е случило. Не е било установено и ищецът да е уведомявал в писмена молба началника на Централен софийски затвор или ГД „ИН“ във връзка с твърдяното от него обстоятелство че спрямо него е извършено престъпление от друг затворник по време на лечението в болницата на затвора. В тази връзка съдът е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че след като се била запознала с проблема, администрацията на затвора била бездействала и по този начин ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия при изпълнение на наложената му мярка - „задържане под стража“, довели до чувство на страх, незащитеност, което да се дължи на бездействие на администрацията при ответника.
Съдът по искане на Ангелов е назначил и съдебно-психиатрична експертиза, от която се установило, че липсвали данни във визирания период да е било налице психично разстройство - психотично или реактивно (психогенно), което да е било предизвикано от новите за него условия при задържането му в ареста, като не се било налагало и провеждане на лечение по повод психиатрични оплаквания или състояния.
Така постановеното решение е правилно. То е постановено и при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон.
На основание чл. 203, ал. 1 (ДВ, бр. 13 от 2017 год.) от Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 (ДВ, бр. 13 от 2017 год.) от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ) или на ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.). Според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, съгласно който (в относимата към процесния период, за който се претендират вредите, редакция на нормата – Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009 год., в сила от 1.06.2009 год.) осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, като в ал. 2 на същия член (същата редакция) е посочено, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат: 1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Член 3, ал. 3 от ЗИЗНС (редакцията Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009 год., в сила от 1.06.2009 год.) регламентира, че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице, подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие. Следва да бъде отбелязано, че под „незаконосъобразни действия“ законът има предвид фактически действия, ограничавайки ги от действията по чл. 21, ал. 3 и ал. 4 от АПК, които кодексът приравнява на индивидуални административни актове. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материално-правна или процесуалноправна норма.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Съдът правилно е приел, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явява недоказан по основание. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл. 3 от ЕКПЧОСналага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. В контекста на тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл. 3 от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържане под стража.” Целият събран доказателствен материал, в т. ч. писмените доказателства, представени от ответниците, показанията на разпитания по делото свидетел, както и изготвените по делото експертизи, не доказват незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД „ИН“. Въпреки разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът не е успял да установи нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС. Правилен е обусловеният от АССГ извод за липса на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на затворническата администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗИЗНС. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС се явява неприложима презумпцията за настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, тъй като в този случай такива не могат да се предполагат, предвид недоказаност на предпоставките по чл. 3 от ЗИНЗС (ДВ бр. 25 от 2009 год.). А и в допълнение следва да се посочи, че твърдението за настъпили неимуществени вреди, извън хипотезата по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗНС, в която се предполагат, също не е доказано, което от своя страна налага и извод за липса на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдените вреди и незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация. В обобщение на изложеното настоящата инстанция приема, че не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, претърпени неимуществени вреди и пряка причинно-следствена връзка между двата елемента от фактическия състав на отговорността на администрацията на следствения арест за вреди. Затова искът за обезщетение правилно е приет за неоснователен и недоказан и следователно е отхвърлен.
С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед претенцията на ответника за разноски и изхода от спора, настоящата инстанция намира, че на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ на ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието следва да се присъди сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1 от 02.01.2019 год., постановено по адм. дело № 12860/2016 год. по описа на Административен съд София – град, 34 състав.
ОСЪЖДА П.А, с ЕГН: [ЕГН], чрез адв. М.Н, Софийска адвокатска колегия, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.