Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ривана“ ЕООД – гр. П. чрез процесуалния си представител адв. К.Т срещу решение от 16.10.2018 г. (без номер), постановено по адм. дело № 3748/2017 г по описа на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р – 16001617000972-091-001/08.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 697/01.12.2017 г. (допусната техническа грешка в решението вместо 2017 г., е изписана 2014 г.) на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС в размер на 379, 31 лв. и лихви за забава – 77, 66 лв., както и за отказан данъчен кредит в общ размер от 94 006, 56 лв. и лихви за забава – 13 532, 95 лв. и за установен корпоративен данък в размер на 291, 10 лв. и лихви – 72, 18 лв. за 2014 г.; в размер на 18 418 лв. и лихви – 2 691, 93 лв. за 2015 г. и в размер на 28 293, 21 лв. и лихви – 1 265, 44 лв. за 2016 г. В касационната жалба не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че оплакванията са за неправилно прилагане в обжалваното решение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел за верни констатациите на приходните органи в оспорения ревизионен акт. доставчиците не са разполагали с фактурираните количества, както и липсвали документи за транспортиране и за натоварване/разтоварване на рекламните материали. За част от доставките касаторът изразява несъгласие с...