Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М.М от Симеоновград, депозирана чрез адв.. Д, против Решение № 195/21.03.2018 г. по адм. дело № 1222/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, в която е отхвърлена жалбата против Заповед № 03-260-РД/258/26.07.2016 г. на ВрИД Директор на ОД – Хасково при ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Твърди се, че решението е неправилно, като съдът необосновано приел, че не е налице твърдяната от жалбоподателя нищожност на административния акт. Съдът не изследвал разпределението на функциите и правомощията на административния орган, свързани с прекратяването на договори за финансово подпомагане. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП регламентирала възможността за делегиране на правомощия по сключване на договори за финансово подпомагане, а не за прекратяване на такива или за изменение на вече сключени договори за финансово подпомагане. В този смисъл оспорената заповед била издадена от некомпетентен орган и следвало да се прогласи нейната нищожност.

Постъпила е и частна жалба срещу същото решение в частта, в която съда е оставил оспорването без разглеждане, като подадено извън предвидения в АПК срок. Твърди се, че решението в тази част е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи във връзка с момента, от който започва да тече срока за произнасяне на административния орган, с оглед обстоятелството, че липсвали данни за получаване на преписката от страна на Министъра на земеделието и храните. Иска се в тази част решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане по същество.

Ответната по жалбите страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител твърди, че същите са неоснователни. Излагат се доводи по същество. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като се прави и възражение за прекомерност на възнаграждение, евентуално претендирано от жалбоподателя за присъждане.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Излага доводи по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М.М, депозирана чрез адв.. Д, против Заповед № 03-260-РД/258/26.07.2016 г. на ВРИД Директор на ОД – Хасково при ДФ „Земеделие“ –Разплащателна агенция. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, първоинстанционния съд е оставил без разглеждане жалбата поради нейната недопустимост в частта, в която се иска признаване на незаконосъобразност на оспорения акт и отмяната му на това основание и е отхвърлил същата в частта, в която се претендира обявяването на нейната нищожност. Момчилов е осъден да заплати на ОД на ДФ „Земеделие“ разноски в размер на 100 лв.

За да постанови акта си, съдът е приел, че жалбата е допустима единствено и само в частта, с която се иска обявяването на оспорения административен акт за нищожен, тъй като за констатиране на този порок законодателят не е предвидил конкретен срок. По отношение на твърдяната незаконосъобразност от страна на жалбоподателя, оспорването е прието за недопустимо, като депозирано след изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 2 от АПК срок.

Жалбите е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него съдебен акт, в сроковете от АПК, поради което са процесуално допустими. По същество са неоснователни.

Страните не спорят по фактите и обстоятелствата, свързани с издаването на оспорения акт, неговото съдържание, по релевантните за производството данни относно момента на оспорване на Заповед № 03-260-РД/258/26.07.2016 г. по административен ред.

Първоинстанционният съдебен състав е изследвал подробно и задълбочено фактите свързани с кандидатстването на лицето за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Установил е наличието на обстоятелства, свързани със сключване на съответен договор, съдържащ размера на безвъзмездна финансова помощ в периода за който същата следва да се изплати и начина това да бъде сторено от страна на поелия ангажимент административен орган. Взето е предвид обстоятелството, че е налице развило се съдебно производство по повод оспорване на уведомително писмо за отхвърляне на плащания с изх. № 01-263-6500/1996/13.11.2013 г. на Директор на ОД – Хасково при ДФ „Земеделие“ и издадената от същия Заповед № 03-260-РД/405/13.11.2013 г., с която на основание чл. 20, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключения между Момчилов и ДФЗ договор с № 26/112/01881/27.07.2009 г., което е обявено за нищожно с Решение № 37/2015 г. по адм. дело № 9/2014 г. на Административен съд – Хасково, потвърдено с Решение № 5962/2016 г. по адм. дело № 5132/2015 г. по описа на ВАС. В резултат на описаното по-горе, е издадена и оспорената пред Административен съд – Х. З № 03-260-РД/258/26.07.2016 г., с която на основание чл. 20, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 33, ал. 1 във връзка чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по сключения между Момчилов и ДФЗ Договор с № 26/112/01881/27.07.2009 г. Тази заповед е съобщена на Момчилов с писмо изх. № 01-260-6500/265 от 26.07.2016 г., което му е надлежно връчено на следващия ден – 27.07.2016 г. По делото са събрани безспорни доказателства, че подадената на 10.08.2016 год. против заповедта жалба от Момчилов, ведно с цялата преписка е получена в Министерство на земеделието и храните на 23.08.2016 г. При така установените безспорно обстоятелства, първоинстанционния съд е формулирал правилен и обоснован извод за просрочие на направеното пред него оспорване, касаещо незаконосъобразност на издадената от административния орган заповед. След като едноличният орган, в лицето на Министъра на земеделието и горите, е бил длъжен да се произнесе в предвидения чл. 97, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, то след изтичането му е започнал да тече и предвидения в чл. 149, ал. 2 от АПК едномесечен срок, в който Момчилов е бил в правото си да депозира жалба срещу формирания от органа мълчалив отказ. Този срок е изтекъл преди издаването на Заповед № РД20-146/12.10.2017 г., с която Министъра се е произнесъл по депозираната пред него жалба.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбоподателя, формулирано в депозираната частна жалба, с вх. № 2160/11.04.2018 г., свързана със спазване на срока за депозиране на жалба, с която се иска признаване на незаконосъобразността на административния акт. По делото е безспорно установено, че жалбата на Момчилов ведно с преписката е получена в Министерство на земеделието и храните на 23.08.2016 г. и от тази дата е започнал да тече срока за произнасяне на административния орган. Визираният в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК срок е въведен единствено и само с оглед дисциплиниране на административния орган за предприемане на своевременни и адекватни действия по произнасяне при надлежно и своевременно сезиране от заинтересовано лице, каквото в случая се явява Момчилов. Непроизнасянето на органа в описания срок води до възникване на право на обжалване на мълчалив отказ от страна на лицето - жалбоподател, т. е. създава за него права, от които то може да се възползва или да не стори това. Ползването от това дадено от законодателя право е също обвързано със срок и той е едномесечен от датата на изтичането на срока, в който е следвало да се произнесе административния орган. След изтичането на този срок лицето губи субективното си процесуално право на жалба, тъй като то се погасява. Въведеният от законодателя срок в полза на търсещия произнасяне срещу неблагоприятен за него акт е едномесечен, т. е. два пъти по-дълъг от срока, в който е следвало да се произнесе административния орган. Бездействието на заинтересованото лице в този срок, не следва да бъде възлагано в тежест на администрацията. Всеки е длъжен да следи за защита на собствените си права и интереси. В този смисъл, изнесеното в частната жалба твърдение за наличие на разлика между Министерство на земеделието и храните и Министър на земеделието и храните, както и относно липсващи според касационния жалбоподател доказателства за окомплектоване на преписката пред административния орган, са напълно несъстоятелни и не могат да бъдат взети предвид от настоящия съдебен състав. Преписката е пристигнала при компетентния да се произнесе по жалбата административен орган ведно с жалбата на 23.08.2016 год. и вътрешния ред за документооборота в Министерство на земеделието и храните към него период не е от значение определяне на срока за произнасяне. Както беше описано по – горе, неспазването на срока за произнасяне, визиран в чл. 97 ал. 1 от АПК е насочен към осигуряване на бързина на административното производството и води след себе си възможността за оспорване на формиран мълчалив отказ, при съобразяване с разпоредбата на чл. 149 ал. 2 от АПК.

Поради описаното, жалбата, касаеща решението в частта, в която оспорването на Момчилов е прието за недопустима и производството е прекратено е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Първоинстанционния съдебен състав е достигнал до обоснован и правилен извод за липса на данни, които да му дадат възможност да формулира извод за нищожност на оспорения акт. Пороците на административен акт, водещи до неговата нищожност следва да са толкова съществени, че да водят до невъзможност същият да предизвика търсените с него правни последици. Тези пороци следва да са свързани или с изначалната липса на правна възможност на един орган да формулира решението, обективирано в акта, или същият да е некомпетентен да стори това, т. е. издаване на акта да бъде извън неговите правомощия. В случая е безспорно установено, че оспорената заповед е издадена от компетентен по смисъла на ЗПЗП административен орган и съобразно дадените му от законодателя материалноправни компетенции. Съобразно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, а именно тя е специализира акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове, за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС. Изпълнителният директор е в правото си да делегира със заповед правомощията си на заместник-изпълнителните директори на директорите на Областните дирекции на Фонда, съобразно териториалната им компетентност. По делото са представени доказателства, че Изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“ е делегирал на директорите на Областните дирекции на ДФЗ правомощия, по издаване на актове от категорията на процесния, а в оспорената заповед е изрично посочено, че същата се издава въз основа на Заповед № 03-РД/203/18.02.2015 г., касаеща именно делегирането на компетенции на директорите на ОД на ДФЗ, в съответствие с териториалната им компетентост. В същата е изрично описано, че имат право да вземат решения и да издават заповеди за одобрение или отказ на финансиране на заявления за подпомагане, както и да преразглеждат издадените до момента заповеди.

Предвид описаното, настоящият съдебен състав споделя изводите за липса на данни, които да наведат на извод за неправилност на формулирания от първоинстанционния съд правен резултат, свързан с отхвърляне като неоснователна на жалбата в частта, касаеща нищожност на оспорената заповед с № 03-260-РД/258/26.07.2016 г. на Директор на ОД на ДФЗ гр. Х.. В този смисъл решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и като следва да бъде оставено в сила и в тази му част.

Предвид изхода на производството, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от страна на представителя на административния орган, се явява основателно.

Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 195/21.03.2018 г. по адм. дело № 1222/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково.

ОСЪЖДА М.М от [населено място] да заплати на ОД на ДФ „Земеделие“ – Хасково сумата от 100 лв., представлява направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно