№ 3159

[населено място], 28.11.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Мария Бойчева

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2485 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Подадена е молба вх. № 260364/14.06.2024г. на М. И. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на решение № 17 от 02.06.2015г. по т. д. № 9/2015г. на Окръжен съд - Ямбол, потвърдено с решение № 90 от 31.08.2015г. по в. т.д. № 208/2015г. на Апелативен съд - Бургас, недопуснато до касация съгласно определение № 486 от 19.10.2016г. по гр. д. № 53421/2016г. на Върховен касационен съд, ГК, І г. о.

С решението на Окръжен съд - Ямбол е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че молителката, като авалист, и „А. К. ЕООД, на което М. И. Д. е била едноличен собственик на капитала и управител, като издател, дължат на „Великден ГМ“ ООД сумата от 22 000 щатски долара въз основа на запис на заповед от 15.04.2013г., с падеж 15.05.2013г. За паричното задължение е била издадена заповед за изпълнение № 1514 от 04.09.2014г. по ч. гр. д. № 2381/2014г. по описа на Районен съд - Ямбол (чл. 417 от ГПК).

Според изложеното в молбата в исковото производство М. И. Д. е възразявала, че записът на заповед не е бил обусловен от каузално отношение. За да уважат предявения иск, съдилищата са приели, че преценка за основателността му следва да се извърши само на основание редовността на менителничния ефект от външна страна. На 04.04.2024г. по н. о.х. д. № 1103/2023г. на Районен съд – Ямбол като свидетел е била разпитана Е. И. Т., която е водила счетоводството на „Великден ГМ“ ООД. Тя е заявила, че за задължението на „А. К. ЕООД разбрала на 24.11.2016г., когато пристигнал превод на сумата по издадения изпълнителен лист. Тъй като в счетоводството нямало данни за подобно задължение, поискала от управителя на „Великден ГМ“ ООД документи, които го доказват с оглед осчетоводяването му. Той заявил, че това е заем, даден от съдружника на дружеството Д. Г. М., и удостоверил обстоятелството върху изпълнителния лист от 05.09.2014г. Подобни показания свидетелката дала и пред разследващите органи (на 17.02.2022г.), но с тях М. И. Д. не е била запозната до датата на съдебното заседание. Наличието на заемно правоотношение между „Великден ГМ“ ООД, заемодател, и „А. К. ЕООД, заемател, е ново обстоятелство от съществено значение за правния спор. Заемът е реален договор, който се счита сключен от момента на предаване на паричните средства, а липсват доказателства за тяхното предоставяне. Това означава, че липсва валидно заемно правоотношение, което записът на заповед да обезпечава. Поради тази причина в производството пред Окръжен съд – Я. М. И. Д. е възразявала, че липсва валидно каузално правоотношение между страните, което записът на заповед обезпечава. Налице са нови обстоятелства и нови писмени доказателства, доказващи, че записът на заповед е обезпечавал преддоговорни заемни правоотношения между страните, които обаче не са придобили окончателен характер (основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Насрещната страна „Великден ГМ“ ООД оспорва молбата като недопустима – подадена след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. М. И. Д. е участвала в досъдебното производство (тя е обвиняема) и е имала възможност да се запознае с доказателствата по него, включително с протокола от 17.02.2022г. Дори да се приеме, че срокът за подаване на молбата е спазен, тя е неоснователна, тъй като не са налице сочените нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Предмет на делото пред Окръжен съд – Ямбол е бил издаденият запис на заповед, а не съществуващо заемно правоотношение. Твърдяното ново обстоятелство не е подлежало на установяване и не е от значение за крайния изход на спора между страните.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, намира, че молбата за отмяна е редовна и допустима и следва да бъде допусната до разглеждане.

Молбата е подадена от заинтересована страна. Молителката е ответник в производството по т. д. № 9/2015г. на Окръжен съд - Ямбол, по което е постановено влязлото в сила решение № 17 от 02.06.2015г., чиято отмяна се иска. С решението е уважен изцяло предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на парично вземане по запис на заповед от 15.04.2013г., по което М. И. Д. е била авалист. В молбата на молителката се съдържат твърдения във връзка с въведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед датата на протокола от съдебното заседание по н. о.х. д. № 1103/2023г. на Районен съд – Ямбол (04.04.2024г.) срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК се явява спазен. За протоколът се твърди, че е ново писмено доказателство, а за показанията на свидетеля Е. И. Т. при разпита й пред наказателния съд - че съдържат нови обстоятелства от значение за производството по т. д. № 9/2015г. на Окръжен съд – Ямбол. Молбата е съобразена и с изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 306, ал. 1 от ГПК.

Водим от горното, и на основание чл. 307, ал. 1 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА до разглеждане молба вх. № 260364/14.06.2024г. на М. И. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на решение № 17 от 02.06.2015г. по т. д. № 9/2015г. на Окръжен съд - Ямбол.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.