РЕШЕНИЕ

№ 53

[населено място], 20.02.2025 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. Анна Ненова

Т. К.

при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 2485 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260364/14.06.2024г. на М. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 17 от 02.06.2015г. по т. д. № 9/2015г. на Окръжен съд - Ямбол.

С решението е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че молителката, като авалист, и „А. К. ЕООД, на което М. И. Д. е била едноличен собственик на капитала и управител, като издател, дължат на „Великден ГМ“ ООД сумата от 22 000 щатски долара въз основа на запис на заповед от 15.04.2013г., с падеж 15.05.2013г. За паричното задължение е била издадена заповед за изпълнение № 1514 от 04.09.2014г. по ч. гр. д. № 2381/2014г. по описа на Районен съд - Ямбол (чл. 417 от ГПК). Решението на Окръжен съд - Ямбол е потвърдено с решение № 90 от 31.08.2015г. по в. т.д. № 208/2015г. на Апелативен съд - Бургас, недопуснато до касация съгласно определение № 486 от 19.10.2016г. по гр. д. № 53421/2015г. на Върховен касационен съд, ГК, І г. о.

Молителката поддържа, че в исковото производство е възразявала за липса на каузално отношение, обуславящо издаването на записа на заповед. За да уважат предявения иск, съдилищата са приели, че преценка за основателността му следва да се извърши само на основание редовността на менителничния ефект от външна страна. На 04.04.2024г. по н. о.х. д. № 1103/2023г. на Районен съд – Ямбол като свидетел е била разпитана Е. И. Т., която е водила счетоводството на „Великден ГМ“ ООД. Тя е заявила, че за задължението на „А. К. ЕООД разбрала на 24.11.2016г., когато пристигнал превод на сумата по издадения изпълнителен лист. Тъй като в счетоводството нямало данни за подобно задължение, поискала от управителя на „Великден ГМ“ ООД документи, които го доказват с оглед осчетоводяването му. Той заявил, че това е заем, даден от съдружника на дружеството Д. Г. М., и удостоверил обстоятелството върху изпълнителния лист от 05.09.2014г. Подобни показания свидетелката дала и пред разследващите органи (на 17.02.2022г.), но с тях М. И. Д. не е била запозната до датата на съдебното заседание. Наличието на заемно правоотношение между „Великден ГМ“ ООД, заемодател, и „А. К. ЕООД, заемател, е ново обстоятелство от съществено значение за правния спор. Заемът е реален договор, който се счита сключен от момента на предаване на паричните средства, а липсват доказателства за тяхното предоставяне. Това означава, че липсва валидно заемно правоотношение, което записът на заповед да обезпечава. Поради тази причина в производството пред Окръжен съд – Я. М. И. Д. е възразявала, че липсва валидно каузално правоотношение между страните, което записът на заповед обезпечава. Налице са нови обстоятелства и нови писмени доказателства, доказващи, че записът на заповед е обезпечавал преддоговорни заемни правоотношения между страните, които обаче не са придобили окончателен характер (основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК).

Насрещната страна „Великден ГМ“ ООД оспорва молбата като недопустима – подадена след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. М. И. Д. е участвала в досъдебното производство (тя е обвиняема) и е имала възможност да се запознае с доказателствата по него, включително с протокола от 17.02.2022г. Дори да се приеме, че срокът за подаване на молбата е спазен, тя е неоснователна, тъй като не са налице сочените нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Предмет на делото пред Окръжен съд – Ямбол е бил издаденият запис на заповед, а не съществуващо заемно правоотношение. Твърдяното ново обстоятелство не е подлежало на установяване и не е от значение за крайния изход на спора между страните.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, намира следното:

Подадената молба е допустима, съгласно изричното произнасяне на съдебния състав с определение № 3159 от 28.11.2024г. Молителката – ответник в първоинстанционното производство иска отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – Ямбол на основание ново писмено доказателство – протокол от съдебното заседание, проведено на 04.04.2024г., по н. о.х. д. № 1103/2023г. на Районен съд – Ямбол, съответно на основание ново обстоятелство, съдържащо се в показанията на свидетеля Е. И. Т. при разпита й пред наказателния съд - преддоговорни заемни правоотношения между „Великден ГМ“ ООД, заемодател, и „А. К. ЕООД, заемател.

По същество молбата е неоснователна.

Протоколът от съдебното заседание от 04.04.2024г. по наказателното дело на Районен съд – Ямбол, образувано въз основа на обвинителен акт срещу М. И. Д. за извършено престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК, няма качеството на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Протоколите за дадени в съдебното наказателно производство свидетелски показания не са годни доказателства в производството пред гражданския съд. Те установяват единствено, че такива показания са дадени, но не и обстоятелствата, за които е дал показания свидетелят. В този смисъл са важими постановките на т. 4 от Постановление № 2 от 29.09.1977г. по гр. д. № 1/1977г. на Пленума на ВС. Новият писмен документ по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК (аналогичен с чл. 231, б.“а“ от ГПК (отм.)) трябва да представлява сам по себе си доказателство по делото и да установява пряко новооткрито обстоятелство, а не да сочи, че има свидетел, който може да бъде разпитан за доизясняване на спора.

Не може да бъде определено като ново обстоятелство по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК съществуваща уговорка между „Великден ГМ“ ООД и „А. К. ЕООД за предоставяне на заем. Съгласно записа на заповед, авалиран от М. И. Д., издателят „А. К. ЕООД се е задължил да плати „заетата сума“ от 22 000 щатски долара. Към 15.04.2013г., датата на издаване на ценната книга, М. И. Д. е била едноличен собственик на капитала и управител на дружеството, при което тя не е можела да не знае за такава уговорка. Същото е по отношение на обстоятелството, че уговорената заемна сума не е била предоставена на „А. К. ЕООД. Това не е можело да не бъде известно на молителката. Обстоятелството не може да бъде изведено и от показания на свидетелката Е. И. Т., на които молителката се позовава. Свидетелката е дала показания за сключен договор за заем, който е породил действието си, а не за обещание за предоставяне на парична сума в заем, което да не е изпълнено. Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага наличието на открит след приключване на делото факт, който е правнорелевантен за спора (би обусловил различен от постановения правен резултат) и незнанието му се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя, заинтересована страна. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК не е средство за отстраняване на пропуск на страната, резултат на собственото й бездействие във връзка със събиране на доказателства по делото.

С оглед на изложеното подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски за процесуално представителство от адвокат в размер на 500 лева. С отговора на молбата за отмяна е представен договор за правна защита и съдействие от 20.08.2024г., в която е удостоверено уговарянето и заплащането на сумата.

Воден от горното съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 260364/14.06.2024г. на М. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 17 от 02.06.2015г. по т. д. № 9/2015г. на Окръжен съд - Ямбол на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

ОСЪЖДА М. И. Д., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], вх.“Б“, ап. 10, да заплати на „Великден ГМ“ ООД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 500 лева (петстотин лева) разноски за процесуално представителство от адвокат в производството по отмяна, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.