Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Ц, действаща чрез пълномощника си адв. И.М, против решение № 419/23.10.2018г., постановено по адм. дело № 314/2018г. по описа на Административен съд В. Т.
Касаторът излага оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че са налице предпоставките за прилагане на СИДДО, действащо между Р. Б и К. Х, тъй като са събрани доказателства, въз основа на които е установено, че за ревизирания период е "местно лице" по смисъла на спогодбата. Претендира за отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло обжалваният ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ / ДД „ОДОП“/ В. Т при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт В.В, в писмен отговор на касационната жалба заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че необосновано и в противоречие с разпоредбата на чл. 4, т. 1, б.“а4 и т. 2 от СИДДО между РБ и К. Х, съдът е приел, че касаторът е местно лице на България за 2013г.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
Предмет на спора пред АСВТ е законосъобразността на ревизионен акт /РА/ № Р-04000417002903-091-001/12.01.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т, в обжалваната и потвърдена част с решение №83/10.04.2018г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Т при ЦУ на НАП, с който в ревизионно производство, проведено по общия ред на чл. 112 и сл. ДОПК, в тежест на В.Ц е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 8916, 10лв. и лихви върху него в размер на 3354, 61лв., произтичащ от начисляването му върху получени доходи от Ценкова по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ – получени през 2013г. суми по личната й банкова сметка в „Ю. Б“ АД в РБ като внесени от трето лице /Н. П. И/, при липса на основания за приемане на необлагаемост на дохода.
Не е налице спор между страните по фактите и обстоятелствата относно размера и вида на дохода, нито относно липсата на удържане на данък в РБ върху получените суми.
Спорен по делото е въпросът дали за периода 2013г. Ценкова е „местно лице“ на РБългария или на К. Х. В първия случай облагането на дохода ще е се извърши по реда на ЗДДФЛ, както е процедирано от приходните органи в обжалвания РА, а във втория случай, на основание чл. 4 вр. с чл. 22 от Спогодба между правителството на Н. Р. Б и правителството на К. Х за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци върху дохода /нар. за целите на решението Спогодбата/ облагането на тези доходи, имащи качеството на „други доходи“ следва да се извърши само в Холандия. На основание чл. 75 ЗДДФЛ Спогодбата е с приоритетно прилагане пред вътрешното законодателство на РБ.
Доказателствената тежест е правилно разпределена съобразно общите правила на доказване и при съобразяване специалната норма на чл. 116 ДОПК. В тази връзка съдът правилно се е позовал на разпоредбите на раздел III от гл. 16 ДОПК. Законосъобразно е прието, че едно от кумулативно необходимите основания за прилагане на данъчно облекчение и прилагане на СИДДО е наличие на удостоверяване пред органа по приходите, че молителят е местно лице на другата държава по смисъла на съответното СИДДО, като съгласно чл. 137, ал. 2 ДОПК тези обстоятелства се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искане по образец, или съобразно обичайната й практика. Съгласно чл. 4, т. 1, б.“а“ от Спогодбата за Холандия "местно лице" е всяко лице, което съобразно законодателството на Холандия подлежи на облагане там поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище на управление или всеки друг критерий от подобен характер, което не включва лица, подлежащи на облагане в Холандия само по отношение на доходи от източници в Холандия. В случая е установено местопребиваването на касаторката като трайно за периода в Холандия. Съгласно чл. 4, т. 1, б.“б“ от Спогодбата за България местно лице е всяко лице, което подлежи на облагане там поради своето гражданство и постоянен адрес, какъвто касаторката има в РБ. Съгласно чл. 4, т. 2 от Спогодбата, когато ФЛ е местно лице на двете държави, то се счита местно лице на държавата, с която неговите лични и икономически интереси са по тесни, т. нар център на жизнени интереси.
Отправено е искане по реда на чл. 136, ал. 1 ДОПК от ревизиращите органи до холандската данъчна администрация, по което е постъпил отговор. Съгласно този отговор холандските данъчни власти удостоверяват, че Ценкова разполага с постоянно жилище в Холандия, тя е местно лице на Холандия за периода 2010г.-2014г., има лични и икономически връзки в Холандия, където е собственик на дружество и извършва стопанска дейност, реализира доходи и заплаща данъци, притежава банкова сметка в холандска банка. За установяване на твърдяните от нея обстоятелства Ценкова представя като доказателства заверени копия от паспорт, наемен договор за недвижим имот, справка за облагаем доход, извлечение от търговски регистър, самолетни билети, данни за осигуряване в Холандия, справки за облагаем доход за периодите извън 2013г. и др. От страна на приходните органи са представени справки за постоянен адрес, за придобити имоти, разрешения за строеж и МПС, за ползвани телекомуникационни услуги и др. Въз основа на събраните доказателства се установява, че постоянният адрес на лицето е в РБ, но местопребиваването му за периода от 2010г. и след това е в Холандия, където ползва наето жилище в Амстердам. За ревизираната 2013г. Ценкова е пребивавала 52 дни в РБ. Тя има личен граждански номер в Холандия и регистрирано предприятие - едноличен търговец в Холандия, считано от 26.03.2010г. В периода 2010г.-2014г. е подавал данъчни декларации в Холандия за реализиране там доходи и е заплащала данъци. За период 2013г. данъчната декларация е подадена през октомври 2017г., но са налице данни за извършено данъчно облагане на дейността на търговеца за период 2013г. от друга страна са налице данни за закупени от лицето в България недвижим имот – земя и лек автомобил през 2012г., за заплащани здравни вноски и телекомуникационни услуги през 2013г., когато е издадено и разрешение за строеж върху закупения имот през 2012г.
При така събраните доказателства административният съд е извършил решаваща преценка за центъра на жизнени интереси на лицето за 2013г., определяща го като местно лице на България или на Холандия за същия период, приемайки, че този център е бил в РБ. Тези изводи на съда са необосновани. При така установените факти и обстоятелства касационният съд намира, че центърът на жизнените интереси на касаторката, за периода на облагане – 2013г. е преобладаващо в Холандия. Освен преимущественият период на пребиваване в Холандия се отчитат и икономическите интереси на лицето, съсредоточени изцяло в Холандия. Сделките по закупуване на имот и автомобил, освен че са извършени в предходен данъчен период, имат инцидентен характер и не са свързани с жизнените интереси на лицето за периода, тъй като няма данни да са използвани фактически от него в същия период. От съществено значение е и даденият отговор от страна на холандската данъчна администрация, в който изрично Ценкова се определя като местно лице на Холандия и съответно се удостоверяват обстоятелства, водещи категорично до извод в същия смисъл.
Като е възприел обратното и е потвърдил РА административният съд постановил необосновано и незаконосъобразно решението, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, изяснен от фактическа страна, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. След като за 2013г. Ценкова не е местно лице на РБи съответно е местно лице на Холандия, то съобразно т. 22 от Спогодбата, доходите й по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, имащи качеството на „други доходи“ по смисъла на Спогодбата подлежат на облагане в Холандия. Обстоятелството дали такова облагане реално е извършено от холандските данъчни власти е ирелевантно за спора.
При този изход на спора решението следва де се отмени и в частта на постановените разноски. Такива следва да се присъдят в полза на касатора съобразно направеното искане за това и представените списък на разноски и доказателства за техния размер и плащане. За първата инстанция се дължат разноски в размер на 910лв., а за касационна инстанция – 905лв. Не е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №419/23.10.2018г., постановено по адм. Дело №314/2018г. по описа на Административен съд В. Т и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-04000417002903-091-001/12.01.2018г. на органи по приходите при ТД на НАП В. Т, в обжалваната и потвърдена част с решение №83/10.04.2018г. на директор дирекция „ОДОП“ В. Т при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ В. Т при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на В.Ц, с ЕГН [ЕГН], сума в размер на 1815лв. /хиляда осемстотин и петнадесет лева/ за направени разноски в две съдебни инстанции. Решението е окончателно.