Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), подадена чрез юрк.. Г, в качеството му на процесуален представител против Решение № 5850/ 16.10.2018 г. по адм. дело № 6226/ 2018 г. на Административен съд - София - град (АССГ) в частта, с която същата е ОСЪДЕНА да заплати на Н.К обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му следствие незаконно задържане от Полицейски орган на І- во РУ - СДВР на 02.09.2015 г., в размер на 1000 (хиляда) лева, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Изложени са съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно формулирани изводи, предвид представените доказателства по делото. Развити са аргументи, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, при която ако увреждането е причинено, поради изключителна вина на пострадалия обезщетение не се дължи.
Намира за неправилно и в разрез с процесуалните закони решението в частта относно неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като СДВР е юридическо лице, представлявано и защитавано от юрисконсулт. Развити са доводи за намаляване на размера на обезщетението, предвид че лицето е извършило несъгласувани протестни действия и само се е поставило в ситуация да бъде задържано.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и да се отхвърлят предявените искове срещу СДВР като неоснователни и недоказани. Алтернативно се пледира за намаляване размерът на присъденото обезщетение.
Касационният жалбоподател СДВР, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ковачев поддържа подадената касационна жалба и моли същата да се уважи, предвид доводите за неправилност на решението.
Касационният жалбоподател Н.К не ангажира становище по делото. Неговата касационна жалба с Определение № 1488 от 05.02. 2019 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че тъй като не са констатира при произнасяне на решението да са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, същото следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.
С обжалваното решение е ОСЪДЕНА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н.К, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му следствие незаконно задържане от полицейски орган на І- во РУ - СДВР на 02.09.2015 г., в размер на 1000 /хиляда/ лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева, считано от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата му част до 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.
Наред с това е ОСЪДЕНА СДВР да заплати на Н.К, разноски по делото в размер на 10 /десет/ лева и на основание чл. 10 ал. 3, изречение 2, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) и да заплати сумата от 83, 00 (осемдесет и три) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С Определение № 1488 от 05.02. 2019 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на Н.К против Решение № 5850/ 16.10.2018 г. по адм. дело № 6226/ 2018 г. на АССГ в неговата отхвърлителна част и производството по делото е прекратено в тази му част. С това решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство.
За да достигне до този резултат решаващият съд е приел, че издадената Заповед за задържане рег.№ 225зз-2605 от 02.09.2015 г. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.
Посочил е, че с Решение № 2311 от 21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 7769/ 2016 г. на Върховния административен съд тази заповед за задържане е отменена като незаконосъобразна.
Адм. съд е достигнал извода, че по време на задържането му и след това Колев е претърпял неимуществени вреди, следствие преживян физически и психически дискомфорт. Тези физически и психически страдания са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната заповед за задържане и последвалите действия на полицейските органи.
Счел е, че по делото не са установени заболяванията на ищеца – високо кръвно налягане, диабет и псориазис, да са причинени от незаконосъобразното му задържане, като според свидетелите тези заболявания са от много години.
Съдът е взел предвид, че се касае за личност с гражданска позиция, съобразил е периодът на задържането от 9, 00 до 16, 20 ч., възрастта на ищеца (64 години), неговата повишена уязвимост предвид множеството хронични заболявания, от които страда, естеството на засегнатите блага, както и неговата разпознаваемост от гражданите. С оглед тези обстоятелства е намерил, че по справедливост за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима и достатъчна сумата от 1000 лева.
Счел е, че за тази сума предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за неимуществени вреди е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Преценил е, че посочената сума от 1000 лева следва да се присъди заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира постановеното решение в осъдителната част за ПРАВИЛНО, а подадената срещу него в тази част касационна жалба за неоснователна.
Неоснователна е касационната жалба на Столична дирекция на вътрешните работи, като не се споделят доводите за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в частта, с която се осъжда дирекцията да заплати обезщетение от 1000 лева.
В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон.
Твърденията за изпълнение на всички законови изисквания при осъщественото задържане не могат да обосноват неоснователност на иска, при установената по надлежния ред незаконосъобразност на административния акт, въз основа, на който то е осъществено. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт, отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.
В случая налице са претърпени неимуществени вреди, резултат от незаконосъобразно прилагане на мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР отм. , Несъмнено неправомерното задържане при установените по делото условия има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Неоснователно е и алтернативното искане в касационната жалба на СДВР за намаляване размерът на присъденото обезщетение като прекомерен. АССГ е изложил точни и ясни мотиви, и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин.
При определянето на размера на обезщетението от съда, правилно са взети предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АССГ и намира присъждането на обезщетение в размер от 1000 лева за правилно. В случая обезщетението е справедливо определено, тъй като е фиксиран паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и психическото им конкретно отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно присъденото с обжалваното решение адвокатско възнаграждение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 3 изр. последно ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5850/ 16.10.2018 г. по адм. дело № 6226/ 2018 г. на Административен съд - София - град.
Решението не подлежи на обжалване.