С решение № 2106 от 05.11.2018г., постановено по адм. д. № 1007/18г., Административен съд – гр. В. е отменил Решение на началника на Митница-Варна с рег.№ 32-78856/16.03.2018г. към MRN 18BG002005H0001107/23.01.2018г., подадена от " Милки груп био" ЕАД, с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 23.01.2018г., определена е нова митническа стойност на внасяната стока – палмов олеин и е разпоредена корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 2 923, 20лв., от които платени 2 054, 39лв и 868, 81лв. за доплащане, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. С решението М. В е осъдена да заплати на " Милки груп био" ЕАД разноски по делото в размер на 610 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на М. В, чрез процесуалния му представител юрк. А.Ш. В същата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –гр. В., като в условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.
Предвид заповед № ЗМФ – 1318 от 27.12.2018г. на министъра на финансите, като касационен жалбоподател е вписан директора на Териториална дирекция „Северна морска“ – гр. В..
Ответното по касационната жалба дружество " Милки груп био" ЕАД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Административен съд – гр. В. е отменил Решение на началника на Митница-Варна с рег.№ 32-78856/16.03.2018г. към MRN 18BG002005H0001107/23.01.2018г., подадена от " Милки груп био" ЕАД, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК, вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение, вр. чл. 5, т. 39, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от МК, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока по митническата декларация от 23.01.2018г; определена е нова митническа стойност на внасяната от " Милки груп био" ЕАД стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR, с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 45лв./кг., установена по МRN 18BG002002H0010930/19.01.2018г; разпоредена е корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, и в резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито /А00/ в размер на 2 923, 20лв., от които платени 2 054, 39лв и 868, 81лв. за доплащане, ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания, като на основание чл. 77, апр. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. за длъжник е определен „Милки груп био“ ЕАД.
Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесното решение на началника на Митница-Варна, тълкувал е правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване и е анализирал относимите норми на националното право. Съдът е посочил, че е налице задължение за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламент за прилагане и впоследствие на решението за корекция, което произтича от общото правило на чл. 22, пар. 7 от МК, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тази връзка е прието, че лицата - адресати следва да имат възможност да представят по надлежен и подходящ начин своето становище относно елементите, на които административният орган възнамерява да основе своето решение. Според съда това императивно изискване в случая не е спазено, тъй като в рамките на проведеното административно производство митническите органи не са осигурили на жалбоподателя правото да бъде изслушан по релевантните към процедурата по чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства – в случая за определяне на митническата стойност, съобразно договорната стойност на сходни стоки. Установено е, че едва в обжалваното решение са изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи съмненията в действителността на договорната стойност, като за нито едно от посочените обстоятелства жалбоподателя не е уведомен преди издаване на крайното решение, нито са изискани обосновка и допълнителни доказателства във връзка с констатираните „несъответствия“ и „липсващи“ документи. Отделно, съдът е приел, че интерпретацията на представените в хода на проверката документи е неправилна.
По делото е работила ССЕ от заключението по която се установява, че реално платената и подлежаща на плащане цена по фактура 37637244 от 27.11.2017г. е в размер на 65 865, 00 USD. Плащането по фактурата е извършено с валутен банков превод. Платената цена за стоките е в пълния фактуриран размер – 65 865 USD за 112 тона /МТ/, а декларираната стойност по процесната фактура е за част от фактурираното количество – 22, 40 тона /МТ/. Платената цена на стоката съответства на декларираната в MRN 18BG002005H0001107/23.01.2018г. – 588 USD за тон.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Основният въпрос по делото е относно митническата стойност посочена в MRN 18BG002005H0001107/23.01.2018г. за поставяне под режим „допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка“ на стока – палмов олеин IFFCO TRISTAR, 22 400кг., с произход Малайзия, ТАРИК код 1511909900. Спорът е дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Съдът правилно е цитирал разпоредбите на чл. 70 § 1 и § 2 от МК, според които митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно е посочено, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 §1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. По делото не са представени: договор № 24118919, износна митническа декларация, цялото досие по сключване на сделката – оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция, както и информация за формирането на продажната цена на вътрешния пазар.
В хода на настоящото производство – с писмени бележки от 19.02.2019г. процесуалният представител на касатора е представил писмо на ОЛАФ – Европейска служба за борба с измамите - № ОСМ /2018/18661 от 03.09.2018 г., както и износна митническа декларация В10211014242/22.11.2017г. за износ на палмов олеин. Посочената в нея стойност превишава с около 30% стойността, декларирана в българската вносна митническа декларация.
Настоящият касационен състав намира, че предвид така представените нови писмени доказателства обжалваното решение следва да бъде отменено. Представените доказателства са нови, от значение са за решаването на делото и касаят установяването на действителната митническа стойност на внесената стока – палмов олеин. При решаването на делото те не са били известни на страната, респективно същите не са могли да бъдат обсъдени и от първоинстанционния съд. При липсата на каквито и да е негови фактически констатации в тази връзка и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, настоящият състав намира, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, което налага отмяната на обжалваното решение и връщането на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва конкретно да обсъди представените в настоящото производство нови писмени доказателства заедно с останалите доказателства по делото и доводите на страните и въз основа на това да направи обоснован извод дали декларираната от „Милки груп био“ ЕАД в MRN 18BG002005H0001107/23.01.2018г. договорна стойност на стоката – палмов олеин представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от МК, обосновали ли са митническите органи „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент(ЕС)№ 2015/2447 и съответно законосъобразно ли е обжалваното митническо решение.
При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2106 от 05.11.2018г. на Административен съд – гр. В., седми състав, постановено по адм. д. № 1007/18г.,.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.