Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на адв. П.Н, в качеството му на процесуален представител на Е.Н, срещу решение № 1430 от 30.07.2018 г. по адм. дело № 284 по описа за 2018 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № РМЮ-5700-24 от 16.02.2018 г. /32-50002/16.02.2018 г./ на началника на М. Ю.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна по касационната жалба - началникът на М. Ю – не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - Благоевград е било решение № РМЮ-5700-24 от 16.02.2018 г. /32-50002/16.02.2018 г./ на началника на М. Ю, с което е отказано допускането под режим свободно обращение с освобождаване от вносни мита на употребяван личен автомобил, марка "Toyota", модел "Sienna" с шаси № [номер]и лични вещи и домакинско имущество, внесени от САЩ от Е.Н. В мотивите на съдебното решение подробно е изложена фактическата обстановка. С искане рег. № 32-182537/03.07.2017 г. до началника на М. Ю, Начева е поискала да й бъде разрешен безмитен внос на употребявано лично домакинско имущество и пътнически автомобил марка "Toyota", модел "Sienna" с шаси № [номер], на основание чл. 3 – чл. 11 от Регламент 1186/2009 и чл. 58, ал. 14, т. 4 от Закон за данъка върху добавената стойност, поради преместването й от САЩ на постоянно местопребиваване в Р.Б.К искането са приложени 4 броя декларации, с които декларира преместване на постоянното й местопребиваване в Р. България, че внасяният автомобил и личното имущество са нейна собственост, използвани са при предишното й местопребиваване повече от 6 месеца и ще бъдат използвани от нея в Р. България, като до изтичането на 12 месеца от подаване на декларацията, няма да се предоставят в заем, да се залагат като обезпечение, отдават под наем или прехвърлят възмездно или безвъзмездно, без компетентните органи да бъдат уведомени предварително за това.

С молба с рег. № 32-5692/08.01.2018 г. Начева е уведомила митническите органи, че не може да се върне в Р. Б по здравословни причини, направила е искане срокът от 6 месеца, изтекъл на 03.01.2018 г., да бъде продължен до 05.03.2018 г., като е приложен самолетен билет за тази дата. След което на 16.02.2018 г. е издадено оспореното решение на началника на М. Ю, с което не се допускат под режим свободно обращение с освобождаване от вносни мита описаните по-горе вещи.

Административният орган е приел, че искането за освобождаване не отговаря на изискванията на чл. 9 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1186/2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, тъй като Начева не е преустановила своето пребиваване в САЩ и не се е установила трайно на територията на ЕС.Аистративният орган и първоинстанционният съд приемат, че по фактите няма спор, а такъв е налице с оглед тълкуването на посочената разпоредба от регламента, респ. възможно ли е удължаване на предвидения в нея шестмесечен срок и дали сочените от касаторката здравословни причини са основание за удължаване на този срок.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено.

По делото е установено, а и не се спори, че от датата на подаване на искането за безмитен внос 03.07.2017 г. до датата на издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт – 16.02.2018 г. Начева не е преустановила своето пребиваване в САЩ и не се е установила трайно на територията на Общността. Съгласно чл. 7, т. 1 и т. 2 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1186/2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, с изключение на особени случаи, освобождаване се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересуваното лице на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността, като това може да стане на няколко отделни пратки в рамките на посочения срок. Следователно правилото е, че освобождаването от митни сборове на личното имущество се допуска едва след установяване на лицето на територията на Общността. Касаторката се е възползвала от особен случай на дерогация на тази разпоредба, уреден в чл. 9 от цитирания регламент, която допуска освобождаването да бъде предоставено за лично имущество, декларирано за свободно обращение преди заинтересованото лице да установи обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността, но само при условие че поеме задължението в рамките на срок от шест месеца действително да установи обичайното си място на пребиваване там. Поемането на такова задължение се съпътства от предоставянето на обезпечение, което е и сторено от Начева. Посоченият срок се изчислява от датата, на която личното имущество е въведено на митническата територия на Общността. Безспорно е, че касаторката не е спазила предвидения в цитираната разпоредба шестмесечен срок, за да се установи трайно на територията на Общността и не е напуснала третата държава – САЩ, в която е било обичайното й място на пребиваване за периода от 2000 г. до 2017 г., както е посочено в нейна декларация (л. 18 от адм. д. № 284/2018 г.). Поискала е удължаване на предвидения в регламента срок, след изтичането му, като се е позовала на здравословни проблеми и проведено стоматологично лечение. Както правилно е посочено в обжалваното решение, в регламента не са предвидени хипотези на удължаване на срока по чл. 9. Доколкото този текст урежда изключение от общия принцип на чл. 7, то той не може да бъде тълкуван разширително, каквото е искането на касаторката. В чл. 10 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1186/2009 г. също е уреден особен случай на изключение от чл. 7, в който е допустимо лицето да не установи обичайното си място на пребиваване на митническата територия на Общността, но с намерение да го направи в последствие, но при условие, че лицето е напуснало поради професионални задължения третата държава, какъвто не е процесният случай.

С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски, понеже в съдебното производство пред настоящата инстанция не е участвал неин процесуален представител, не е депозирано писмено становище и не са поискани разноски.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1430 от 30.07.2018 г. по адм. дело № 284 по описа за 2018 г. на Административен съд - Благоевград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.