Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на “МЕРКУРИЙ ЕКСПОРТС” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 175152432, представлявано от синдика К.Б, против решение № 4662 от 09.07.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 22 по описа за 2015 г., с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт (РА) № 2001114117/28.03.2012 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София в частта, потвърдена с Решение № 2360/02.10.2012 г. на директора на Дирекция “ОУИ” - София при ЦУ на НАП, за установената солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС за данъчния период м. 08.2010 г. за дължим и невнесен ДДС по фактура № 0000000025/03.08.2010 г., издадена от “РМГ-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 121659909, за покупко-продажба на недвижим имот в гр. Б., в размер на 26 400 лв. (двадесет и шест хиляди и четиристотин лева).
Касаторът твърди, че решението в оспорената част е недопустимо и неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила отм. енителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Моли решението на бъде обезсилено, алтернативно – отменено и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА в оспорената му част.
Ответникът по касация – директор на Дирекция на „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално състав на АССГ е отхвърлил оспорването срещу процесния РА. С решение № 15568/18.12.2014 г. по адм. д. № 6313/2014 г., състав на ВАС, Първо отделение е отменил постановеното от АССГ решение № 862/17.02.2014 г. по адм. д. № 14102/2012 г. по описа на АССГ и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания при новото разглеждане на делото съдът да укаже на страните за кои релевантни факти не сочат доказателства, да установи пазарната цена на имота съобразно нормативно установения приложим метод, както и изрично да изследва наличието на пряка връзка между невнесения данък и ползвания данъчен кредит по процесната доставка.
При новото разглеждане на делото съдът е приел за установено, че солидарна отговорност по чл. 177 ЗДДС на „МЕРКУРИЙ ЕКСПОРТС” ЕООД е ангажирана за задължението на „РМГ-ТРАНС“ ЕООД за дължимия и невнесен ДДС в размер на 26 400 лв., след като той е окончателно установен с влязъл в сила РА, с което са изпълнени всички обективни елементи от фактическия състав по чл. 177, ал. 1 ЗДДС. По отношение на субективните елементи от отговорността по чл. 177, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС съдът е изложил мотиви, че процесната сделка заобикаля закона, въпреки, че продажната цена на имота не се отклонява значително от пазарната. Позовавайки се на приетото заключение на съдебно-оценителска експертиза първоинстанционният състав е приел, че развитите в противоположния смисъл мотиви в оспорения РА, базирани на ненадлежна ревизионна експертиза, в която не е посочена пазарна цена, са неправилно установени и органите по приходите са извели погрешен правен извод за приложимост на презумпцията по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 3 ЗДДС.
За да отхвърли жалбата съдът е приел, че това противоречие на РА с материалния закон е засегнало само този субективен елемент по чл. 177, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 3 ЗДДС от фактическия състав на солидарната отговорност по чл. 177, ал. 1 ЗДДС, без да се отразява на останалите алтернативни спрямо него субективни елементи по чл. 177, ал. 2, пр. 1 и чл. 177, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 3 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е спазил дадените задължителни указания на ВАС като при повторното разглеждане на правния спор е установил действителната пазарна цена на процесния имот, прилагайки метода на сравнимите неконтролирани цени по § 1, т. 10, б. ”а” от ДР на ДОПК вр. чл. 3, т. 1 от Наредба № Н-9/2006 г. на министъра на финансите.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че предвидената продажна цена с договора за покупко-продажба на недвижим имот между “РМГ-ТРАНС“ ЕООД на “МЕРКУРИЙ ЕКСПОРТС” ЕООД по нотариален акт № 103 от 03.08.2010 г. в размер на 132 000 лв. без ДДС се отличава от така определената му пазарна цена по § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС вр. § 1, т. 8 от ДР на ДОПК от 124 921, 14 лв. със сумата от 7 078, 76 лв. Следователно, законосъобразно съдът е приел, че процесната доставка по фактура № 0000000025/03.08.2010 г. е на цена, която не се отклонява значително от пазарната и предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 3 ЗДДС не е изпълнена, поради което не може да се презюмира съгласно чл. 177, ал. 2, пр. 2 ЗДДС, че “МЕРКУРИЙ ЕКСПОРТС” ЕООД е било длъжно да знае, че дължимият се по нея ДДС няма да бъде внесен от “РМГ-ТРАНС“ ЕООД.
Правилно съдът е приел, че щом „МЕРКУРИЙ ЕКСПОРТС” ЕООД не е платило на “РМГ-ТРАНС“ ЕООД дължимия ДДС по процесната фактура, то съгласно чл. 177, ал. 2, пр. 1 ЗДДС по ревизионен ред съгласно чл. 117 - чл. 120 ДОПК е доказано, че дружеството - получател по доставката е знаело, че този данък няма бъде внесен от дружеството - доставчик по нея. „МЕРКУРИЙ ЕКСПОРТС” ЕООД е и било длъжно да знае по чл. 177, ал. 2, пр. 2 ЗДДС, че този данък няма да бъде внесен, тъй като едновременно са изпълнени условията по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДДС да не е платен от предходен доставчик и по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 2 ЗДДС процесната облагаема доставка, по която е начислен, заобикаля закона.
При това положение възраженията в касационната жалба за недопустимост на оспореното решение са неоснователни. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Фактическият състав, пораждащ отговорността, включва обективни елементи - неизпълнение от доставчика на задължението да внесе начисления данък и упражнено право на приспадане от получателя, и субективен елемент - знание у получателя за това, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 ЗДДС.
Принципът на допустимост на солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ЕО е потвърдена с Решение на Съда ЕО по дело С-384/04, в което Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3 от Шестата директива отм. , сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО, позволява законодателство, предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък.
Следователно фактическият състав на солидарната отговорност е осъществен в изискуемата от закона кумулативност на обективните елементи по чл. 177, ал. 1, ал. 4 и ал. 6 ЗДДС и на субективните елементи по чл. 177, ал. 2, пр. 1 ЗДДС и чл. 177, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 3 ЗДДС.
Предвид гореизложеното съдебното решение в обжалваната част е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК.
С оглед крайния изход на делото на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 1 322 лв. съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4662 от 09.07.2018 г., постановено по адм. д. № 22/2015 г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА “МЕРКУРИЙ ЕКСПОРТС” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 175152432, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София разноски по делото в размер на 1 322 /хиляда триста двадесет и два/ лева. Решението е окончателно.