Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Районна здравноосигурителна каса-гр. Л. против решение № 57/05.04.2018 г. по адм. дело № 49/2018 год. на Административен съд Ловеч, с което е отменена негова Заповед № РД-01-720/28.12.2017г., с която на „Д-р М.И – Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по дентална медицина“ с ЕИК 110507661, представлявана от д-р М.И от [населено място], е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 75, 00 лева.

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Сочи се, че са налице предпоставките за налагането на санкцията, тъй като е извършено нарушение по чл. 91, ал. 2, т. 1 от НРД за ДД за 2016 г. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу наложената санкция.

Ответникът- „Д-р М.И – Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по дентална медицина“ чрез пълномощника адвокат С.С изразява становище за неоснователност на оплакванията. По подробно изложените в отговора на касационната жалба съображения се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. С отделна молба е направено е искане за връщане делото на първоинстанционният съд за допълване решението в частта за разноските. Касационната инстанция счита, че не са налице процесуални пречки за последващо разглеждане на искането за допълване на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледани по същество оплакванията са основателни, по следните съображения:

В производството пред административния съд е установено, че Д-р М.И е регистрирана в публичния Регистър на лечебните заведения за специализирана медицинска помощ – индивидуални практики за здравен район Ловеч, като Амбулатория за специализирана дентална помощ – индивидуална практика. М. Н здравноосигурителна каса гр. С. от една страна като възложител, и „Д-р М.И – Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по дентална медицина“ от друга страна като изпълнител е сключен Договор №110640/28.04.2017г. за оказване на извънболнична дентална помощ, Срокът на договора е за срока на действие на Националния рамков договор за денталните дейности (НРДДД) за 2017г. и е в сила до приемането на нов НРД.

С. З № РД-01-720/08.11.2017г. на Директора на РЗОК Ловеч е наредена проверка по изпълнение на Договор № 110640/28.04.2017г. за оказване на СИДП за периода 01.01.2017г. – 30.09.2017г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-01-720/14.11.2017г. Установено е, че на 11.01.2017г. с амбулаторен лист № 6/11.01.2017г. д-р. К е извършила и отчела в РЗОК Ловеч обстоен преглед със снемане на зъбен статус (код 101) и екстракция (код 508) на зъб 84 на ЗОЛ Ф.Б, като извършените дентални дейности са вписани в здравноосигурителната книжка (ЗОК) на пациента. На 07.02.2017г. с амбулаторен лист № 16/07.02.2017г. д-р. К е извършила и отчела в РЗОК Ловеч обтурация (код 301) на зъб 46 на същото ЗОЛ, като извършената дентална дейност не е вписана в ЗОК на пациента. В резултат на горното е превишен обема на стоматологичните дейности на пациента за 2017г. поради обстоятелството, че на 10.08.2017г. и 19.09.2017г. д-р. К е извършила и отчела с амбулаторни листи в РЗОК Ловеч стоматологични дейности – екстракция на три зъба на същото ЗОЛ.Перяващото лице е приело, че с описаните действия д-р. К е нарушила чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, чл. 15, ал. 2 от ИД за ДД-2016г., чл. 91, ал. 2 от НРДДД за 2016г. във връзка с чл. 146, ал. 1 от НРДДД за 2016г. Протоколът е връчен на д-р. К на 14.11.2017г. Няма данни по административната преписка оспорващата да е подала писмено становище или възражение по констатациите в протокола пред директора на РЗОК Ловеч. В резултат на констатациите в Протокол № РД-01-720/14.11.2017г., директорът на РЗОК Ловеч е издал оспорената Заповед № РД-01-720/28.12.2017г., с която за нарушение на чл. 91, ал. 2 от НРД за дентални дейности за 2016г., на жалбоподателя е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 75, 00 лева на основание чл. 146, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2016г., във вр. с §7 от ПЗР на НРД за дентални дейности за 2017г. и по реда на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО.

Въз основа на изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед № РД-01-720/28.12.2017г. е валиден административен акт като издадена от Директора на РЗОК Ловеч съобразно предоставената му от закона компетентност – чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, в изискуемата се писмена форма, с излагане на правни и фактически основания, подписана е от нейния издател. При издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Но съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон - неправилно наложена санкция на основание

чл. 146, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2016г., която разпоредба касае нарушаване условията и реда за оказване на дентална помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК. Следвало е санкцията да се наложи на основание чл. 148, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2016г.

Така постановеното решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон с оглед на събраните по делото доказателства. Безспорно е налице неточно посочване на правното основание при налагане на санкцията, но в случая този недостатък не е основание за отмяна на заповедта, тъй като в обстоятелствената част на същата от е индивидуализирано както нарушението на ответника по касационната жалба от фактическа страна, така и нарушената правна норма - чл. 91, ал. 2, т. 1 от НРД за ДД за 2016 г. От съществено значение са изложените фактически и правни основания за извършеното нарушение, като в случая същото е подробно индивидуаализирано. Безспорно се касае за за нарушаване на установените изисквания за работа с медицинската документация. В случая заповедта за налагане на санкция е издадена в административно производство по АПК, а не в административно-наказателно производство по ЗАНН. Ето защо неточното посочване на чл. 146, ал. 1, вместо чл. 148, ал. 1 от НРД за ДД за 2016 г. не води до незаконосъобразност на заповедта на директора на РЗОК-гр. Л..

Това налага решението на първоинстанционният съд да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли оспорването по жалба на „Д-р М.И – Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по дентална медицина“ с ЕИК 110507661, представлявана от д-р М.И от [населено място] против Заповед № РД-01-720/28.12.2017г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Л., с която за нарушение на чл. 91, ал. 2 от НРД за дентални дейности за 2016г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 75, 00 лева на основание чл. 146, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2016г., във вр. с §7 от ПЗР на НРД за дентални дейности за 2017г. и по реда на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. Издателят на оспорената заповед е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Независимо от изхода на спора претенцията на жалбоподателя РЗОК-гр. Л. за заплащане на разноски е неоснователна. Искането за разноски е направено в представената писмена защита от юрисконсулт Д.А. Но същата е действала без представителна власт. От приложеното пълномощно по делото е видно, че Асенова е упълномощена да представлява РЗОК-гр. Л., която не е страна в производството. Липсва упълномощаване от страна на директора на РЗОК. Поради това искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът не присъжда разноски.

С оглед на изложеното и на основание чл. 222 ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 57/05.04.2018 г. по адм. дело № 49/2018 год. на Административен съд Ловеч, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО по жалба на „Д-р М.И – Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по дентална медицина“ с ЕИК 110507661 и адрес на практиката гр. Л., бул. „България” №3, представлявана от д-р М.И от [населено място], подадена против Заповед № РД-01-720/28.12.2017г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Л., с която за нарушение на чл. 91, ал. 2 от НРД за дентални дейности за 2016г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 75, 00 лева на основание чл. 146, ал. 1 от НРД за дентални дейности за 2016г., във вр. с §7 от ПЗР на НРД за дентални дейности за 2017г. и по реда на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.