Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р.П от гр. [населено място], чрез назначен служебен защитник – адв. Г.Х от Адвокатска колегия – гр. Я., против Решение № 96 от 25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 35 от 2018 г. по описа на Административен съд Ямбол. Касаторът излага съображения, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 – предл. 3 АПК, като моли съдът да отмени решението на административния съд и да уважи жалбата му срещу решение на Управителния съвет на Фонд „Социална закрила“ (само „УС на Фонда“) към Министерство на труда и социалната политика.

Ответникът – Управителният съвет на Фонд „Социална закрила“ към Министерство на труда и социалната политика, чрез процесуален представител оспорва подадената касационна жалба и моли да се отхвърли като неоснователна.

Прокурорът на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и съответно за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред Административен съд Ямбол е решение по т. 5.2.19. прието от Управителният съвет на Фонд „Социална закрила“ към Министерство на труда и социалната политика, по протокол № 15 от заседание проведено на 21.11.2017 година. От фактическа страна съдът е намерил за установено, че административното производство пред ответната страна е започнало с подаване на заявление от Р.П с вх. № 94-4362/04.10.2017 година. Лицето е поискало да му се отпусне финансова помощ по чл. 27 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) ЗСП, за задоволяване на възникнали здравни и комунално - битови потребности.

Ангажирани са доказателства за извършен социален доклад (с вх. № 1201-2996 от 03.11.2017 г. по описа на МТСП) от длъжностните лица на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Я., както и са представени от жалбоподателя доказателства, с които страната цели да докаже основателността на заявеното искане. Относимите са спора факти са описани в доклада, според съдържанието, на който жалбоподателят Петров е заявил, че се нуждае от средства за извършване на основен ремонт на жилището си, за закупуване на лекарства и за задоволяване на всякакви нужди от жизнена необходимост. Искането на лицето е било разгледано на заседание на Фонда, който мотивирано е приел решение по т. 5.2.19, с което се отказва отпускане на исканата социална помощ и на соченото в акта основание. Като мотив за отказа се изтъква обстоятелството, че не е възможно да се извърши обективна социална оценка и не са представени изискуемите документи, съгласно Методика за разпределение на средствата от Фонд „Социална закрила“.

От съдебния акт е видно, че съдът е изпълнил задължението си, което има на осн. чл. 168, ал. 1 АПК и е извършил цялостна проверка за законосъобразност на решението, на основанията посочени в чл. 146 от АПК. Спорният по делото правен въпрос е свързан с приложението на материалноправната норма, на която се позовава жалбоподателя - чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ). Съгласно текста средствата на Фонд „Социална закрила“ се разходват за социални помощи. В чл. 27, ал. 4 ЗСП е разписано, че тези средства се разходват при условия и по ред, определени с методика за разпределение на средствата, приета от управителния съвет на фонд „Социална закрила“ и утвърдена от министъра на труда и социалната политика. От своя страна финансирането на социалното подпомагане е със средства от държавния бюджет и средства от фонд „Социална закрила“, респ. други източници. Методиката за разпределение на средствата по фонд „Социална закрила“ е приложена по делото. Последната е утвърдена със заповед № РД01 – 310 от 27.04.2017 г. на министъра на труда и социалната политика, съответно тази заповед е отменена с последваща заповед № РД01 – 1031 от 22.12.2017 г. на министъра. От анализа на разпоредбите й (чл. 4, ал. 3 от Методиката) следва извод, че дейността на Управления съвет на Фонда по предоставяне на средства, по същество представлява властническо волеизявление, насочено към разрешаване, респ. неразрешаване на заявителя да получи исканата по обем и стойност парична помощ в рамките на съответната бюджетна година.

Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателя за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон. В случая административният орган подробно е разгледал подаденото заявление от Р.П, анализирал е представените относими доказателства по преписката. Видно от социалния доклад, при посещението на адреса жалбоподателят е отказал да допусне служителите на Дирекция “Социално подпомагане“ – гр. Я. във всички стаи на жилището. Установява се, че комисията е била допусната само до коридора, като лицето е заявило, че живее в това помещение, което е лошо поддържано. Съобщило е, че не страда от други заболявания, освен посочените в експертното решение на ТЕЛК от 10.03.2017 г., с което за него е установена 100 % ТНР без чужда помощ с водеща диагноза: специфични разстройства на личността. Административният съд е изложил мотиви защо кредитира фактическите установявания в социалния доклад. Приел е, че при посещението на адреса е установено, че всички врати и прозорци в имота са подменени с нови, за което Петров е съобщил, че подмяната е направена през 2017 г., а стойността на ремонта е 5000лв., от които той е заплатил 4000лв., а останалите са дадени от племенника му. Петров не е представил на длъжностните лица документи, с които доказва нуждата от парична помощ за закупуване на лекарства.

Твърденията на касатора, че съдът не е извършил пълна и всестранна преценка на фактите и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебното решение, са неоснователни. Видно от съдържанието на социалния доклад на директора на Дирекция “Социално подпомагане“ - гр. Я., както правилно заключава и първоинстанционния съд, същото съответства на извършена социална анкета съобразно замисъла, вложен в §1, т. 11 от ДР на ЗСП. Поради това представлява официален свидетелстващ документ и по арг. от чл. 179 ГПК във вр. с чл. 144 АПК е доказателство за изявленията пред органа и за извършените от него и пред него действия. Затова, след като в хода на образуваната по заявлението на Петров проверка не се установява и не се доказва, че средствата от Фонда могат да бъдат разходвани за целите и нуждата, която заявява касационния жалбоподател, то взетото решение е материално законосъобразно. Правилно и в съответствие с §1, т, 1 от ДР на ЗСП административният съд анализира понятието „основни жизнени потребности“ и достига до обоснован извод, че това са достатъчно храна, облекло и жилище, съобразно социално-икономическото развитие на страната. Съответни на материалния закон са правните доводи на съда, че Петров не е доказал по безспорен и безпротиворечив начин необходимостта от подпомагане на основание чл. 27 и сл. от ЗСП.

По така изложените съображения настоящият касационен състав счита, че жалбата е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и обосновано, поради което и при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 96 от 25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 35 от 2018 г. по описа на Административен съд Ямбол. Решението е окончателно.