Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б.Ц от [населено място], чрез адв. А.М от Адвокатска колегия – гр. С., против Решение № 2586 от 18.04.2018 г., постановено по адм. дело № 10302/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Касаторът излага съображения, относими към основанията по чл. 209, т. 3, предл. 1 – предл. 3 АПК, като моли съдът да отмени решението на административния съд и да уважи жалбата му срещу решението на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град (ТП на НОИ - София град).

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София град, в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение. Претендира съдът да присъди на страната юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

Прокурорът на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване и съответно за правилност на първоинстанционното съдебно решение.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното по делото решение Административен съд София – град е отхвърлил оспорването на Б.Ц срещу Решение № 1040 – 21 - 339/31.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата му с вх. № 1012 – 21 - 901/19.07.2017 г. и е потвърдено Разпореждане № 212 –...