Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д.А чрез адв. С.Г срещу решение № 73 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 91/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово, с което изцяло е отхвърлен предявеният от касатора иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП 27-308 от 07.11.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. С., и Д.А е осъден да заплати на Изпълнителна агенция (ИА) „Медицински одит“ - гр. С. сумата от 1 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът Д.А се явява лично и с адв.. Г, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът, Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. С., не изпраща представител и н депозира писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Производството по адм. д. № 91/2016 г. по описа на АС - Габрово е образувано, след като с Решение № 6020 от 18.05.2016 г., постановено по адм. д. № 7332/2015 г. по описа на Върховния административен съд е отменено Решение № 3/12.05.2015 по гр. д. № 9 по описа на Административен съд Габрово за 2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия административен съд.

С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отхвърлил изцяло предявения от Д.А иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП 27-308 от 07.11.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. С., с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ) и е осъдил касатора да заплати на ИА „Медицински одит“ - гр. С. сумата от 1 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да стигне до този правен резултат Административен съд - Габрово е приел от правна страна, че предявеният иск е неоснователен, тъй като не са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Видно от мотивите на отменителното решение на ВАС, постановено по адм. д. № 7332/2015 г., както и от уточнението, направено от адв.. Г в проведеното на 05.07.2016 г съдебно заседание по адм. д. №91/2016 г./АС-Габрово, обезщетението за неимуществени вреди се претендира единствено от отмененото Наказателно постановление № НП 27-308 от 07.11.2013 г.

Административният съд е приел от правна страна, че, макар да е налице първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - наличието на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № НП 27-308 от 07.11.2013 г. на ИА „Медицински одит“ – гр. С., от което по силата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. от ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС като акт, издаден при и по повод на административна дейност, могат да се претендират вреди по ЗОДОВ, не са налице останалите две предпоставки за реализиране на тази отговорност – реално настъпили неимуществени вреди и пряка причинно - следствена връзка между тях и отмененото НП. Съдът е заключил, че претендираните от Ангелов неимуществени вреди –физически и психически страдания, стрес и неудобства, накърнено професионално име и самочувствие, отлив на пациенти и др. остават недоказани - от една страна, а от друга - дори да се приеме, че са реално настъпили, липсва яснота дали същите са в причинно-следствена връзка с извършената проверка от ИА „Медицински одит“ - гр. С. и негативната оценка, получена като резултат от тази проверка, дали са резултат от отмененото НП или пък са причинени от паралелно воденото наказателно производство срещу ищеца.

По горните съображения АС - Габрово е отхвърлил изцяло исковата претенция на Д.А срещу ИА „Медицински одит“ – София като неоснователна и е осъдил ищеца да заплати на ответника съдебни разноски за производството в размер на 1130 лв.,

съобразени като размер с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, постановен при упражняване на административна дейност, реално причинена вреда и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен акт и настъпилите вреди. Обосновано административният съд е заключил, че е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отм. о по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП 27-308 от 07.11.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. С., с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ).

Необоснован спрямо приетите по делото доказателства е направеният от първоинстанционния съд извод за неоснователност на исковата претенция поради недоказване по делото наличието на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, а именно – реално настъпили за ищеца неимуществени вреди от вида на твърдените, както и установяване на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и отмененото НП.

Необосновано административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин реалното претърпяване на твърдените от Ангелов неимуществени вреди, тъй като надлежни писмени доказателства или експертни заключения липсват, а свидетелските показания не следва да се кредитират, тъй като са пристрастни -било по професионален, било по роднински признак. Пристрастността и заинтересоваността на свидетел при доказване на претенция за неимуществени вреди не следва да се абсолютизира. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта съответните свидетели да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение.

Показанията на разпитаните в производството по гр. д. №9/2014 г. по описа на АС - Габрово свидетели д-р И.Н, д-р Хр.Белошинов, д-р Д.С,д-р А.А и Н.Д доказват по безспорен начин реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди – промяна в психическото състояние на Ангелов – липса на настроение, замисленост, потиснатост, липса на желание за работа, негативни лични и професионални емоции от публикациите в местните вестници срещу него и от отлива на пациенти като „ отрицателно ехо“ от тези публикации, влошаване на здравословното му състояние в резултат на негативните психически емоции – хипертония, язвени кризи и др.

Неправилно административният съд, анализирайки събраните свидетелски показания, е заключил, че промените в емоционалното и здравословно състояние на Ангелов са в причинно-следствена връзка по-скоро с извършената проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – гр. С. и резултатите от нея, но не и с издаденото и отменено впоследствие НП. Безспорно претърпените от Ангелов неимуществени вреди са причинени както от самия факт на смъртта на родилката и новороденото й бебе в ръководеното от ищеца АГ отделение на Болницата –гр. Г., така и от извършената след това проверка на ИАМО-София, така и от отмененото като незаконосъобразно НП, както и от воденото срещу Ангелов наказателно производство относно настъпилото в отделението му трагично събитие.

Обстоятелството, че е налице не една причина за преживяното от Ангелов не означава, че тези негативни емоции не са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка и с отмененото като незаконосъобразно НП, което всъщност е завършващия етап от извършената от ИАМО-София проверка. Причиняването на установени неимуществени вреди паралелно от различни събития, сред които и отменено като незаконосъобразно НП, не води до извод за липса на причинно следствена връзка между вредите и отмененото НП, а се отразява върху преценката за размера на дължимото обезщетение.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че поне част от реално настъпилите вреди са в причинно следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно НП 27-308 от 07.11.2013 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. С., с което на ищеца е наложено административно наказание „глоба” в размер на 5 000 лв. за нарушение на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ (ЗАКОН ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ).

Съобразявайки факта, че същите негативни изживявания, освен причинени от издаденото НП, могат да се влияят и от паралелно воденото наказателно производство срещу Д.А по повод същия смъртен случай, водят до определяне на значително по-нисък размер на дължимото обезщетение спрямо поискания. Предвид гореизложеното и на основание чл. 52 от ЗЗД настоящият съдебен състав на ВАС намира, че справедливият размер на обезщетение според установената причинно-следствена връзка, характера, интензитета и времетраенето на претърпените неимуществени вреди възлиза на 1200 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. – датата на отмяната на НП с влязло в сила съдебно решение до окончателното й изплащане. Съдебното решение следва да бъде отменено до сумата от 1200 лв и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ИАМО - София да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1200 лв, ведно със законните последици.

Решението на Административен съд – Габрово е неправилно и в частта му за присъдените в полза на ИАМО - София съдебни разноски. Специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК в конкретния случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като настоящата ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което съдебното решение в тази му част също следва да бъде отменено.

Съдебното решение следва да бъде оставено в сила в останалата му част като правилно.

Предвид изхода от спора и с оглед специалната разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на касационния жалбоподател Д.А следва да бъдат присъдени разноските за платена държавна такса за касационна инстанция в размер на 5, 00 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска след частичното отхвърляне на иска от касационната инстанция. Разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса в касационното производство, изчислени пропорционално на уважената част от исковата претенция възлизат на 30, 30 лв.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 73 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 91/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово в частта му, в която искът на Д.А от [населено място], ЕГН [ЕГН] срещу Изпълнителна агенция„ Медицински одит“-гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП 27-308 от 07.11.2013 г. на изпълнителния директор на ИАМО е отхвърлен за сумата до 1 200 лв./ хиляда и двеста/ лв, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му, с която Д.А от [населено място], с ЕГН: [ЕГН], е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. С. съдебни разноски за производството в размер на 1 130 /хиляда сто и тридесет/ лв. юрисконсултско възнаграждение и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. С. да заплати на Д.А от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] сумата от 1 200 / хиляда и двеста /лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП 27-308 от 07.11.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ - гр. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 30, 30 лв. /тридесет лв. и тридесет ст./, представляваща съдебни разноски за касационна инстанция

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 28.07.2016 г., постановено по адм. д. № 91/2016 г. по описа на Административен съд - Габрово в останалата му част.

Решението е окончателно.