Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост срещу решение № 3552 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 810 по описа за 2018 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЗСП/Д-С-М/1293 от 27.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Младост и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № 1293/31.10.2017 г. при съобразяване с дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на материалноправни разпоредби на чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ППЗСП във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ППЗСП, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът Г.С от [населено място]не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е заповед № ЗСП/Д-С-М/1293 от 27.11.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Младост, потвърдена с решение № 22-РД-06-0285 от 28.12.2017 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София - град, с която на Г.С от [населено място]е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2017/2018 г., с мотиви, че не е спазено условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП: заявителят притежава 1/2 ид. ч. от наследствен имот – къща с двор в с. Д. Р, общ. Радомир, която може да бъде източник на доходи.

С постановеното решение Административен съд София - град е отменил оспорения акт и е постановил връщане на преписката за ново разглеждане на молба-декларация с вх. № 1293/31.10.2017 г., след като е установил, че липсва преценка от административния орган относно възможността притежаваните от лицето идеални части от недвижим имот в с. Д. Р да бъдат източник на допълнителни доходи. При изготвянето на социалния доклад е било необходимо да се извърши оглед на втория имот и в съответствие с неговото състояние и предвид възрастта, здравословното състояние и доходите на лицето да се прецени дали този имот реално би могъл да носи допълнителен доход. Нарушена е императивната разпоредба на чл. 35 от АПК, която задължава административния орган да издаде акт, след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.

На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП).

В разглеждания случай отказът за отпускане на целева помощ за отопление е обоснован с неизпълнението на отрицателното условие по чл. 10, ал. 1, т. 4 от Правилник за прилагане на ЗСП (ЗАКОН ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ) (ППЗСП) лицето да не притежава движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството.

Безспорното обстоятелство, че освен 1/2 ид. ч. от двустайно жилище, в което живее, заявителят притежава и 1/2 ид. ч. от къща с двор в с. Д. Р, общ. Радомир, не е достатъчно като предпоставка да бъде отказано отпускане на социална помощ. За да е налице основанието за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, е необходимо да бъде установено, че притежаваните идеални части от имот в с. Д. Р, община Р., реално могат да бъдат източник на доходи (В този смисъл решение № 15268 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8693/2016 г., VI о., решение № 4210 от 02.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 740/2017 г., VI о., решение № 8593 от 04.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2017 г., VI о., решение № 3190 от 21.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12635/2015 г., VI о., решение № 5415 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14618/2014 г., VI о. и др.).

В хода на административното производство не са били изяснени съществени обстоятелства от значение за правилното прилагане на закона, което съставлява нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Не е изследвано кои лица са съсобственици на имота, какво е физическото му състояние и какви доходи действително може да се получават от него. Не е обсъдено възражението на лицето, че имотът му носи само разходи, защото пътуванията до селото изискват немалко средства, които предвид възрастта, здравословното състояние и размера на получаваната пенсия, са необходими на заявителя за закупуване на храна и лекарства. В мотивите на потвърждаващото решение е посочено, че лицето е декларирало собственост върху автомобил, без да е установена пазарната стойност на автомобила и възможността движимата вещ да бъде източник на доходи.

При неустановена възможност за получаване на доходи от притежаваната идеална част от недвижимия имот отрицателното материалноправно условие по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, обуславящо основание за отказ за отпускане на социална помощ, не се счита изпълнено. Необходимо е да бъде проведена социална анкета съобразно правилата на чл. 27 от ППЗСП, при която да се проучи документацията и да се събере информация относно състоянието на втория недвижим имот, стойността му и възможността притежаваните идеални части да носят реални доходи на собственика с оглед възрастта, здравословното му състояние и други фактори.

Оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като я е отменил, първоинстанционният административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3552 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 810 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.