Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Второ РУ отм. а Загора при ОД на МВР – С. З против решение № 251 от 04.10.2017 г., постановено по адм. дело № 359/2017 г. на Административен съд – С. З, с което е обявена за нищожна издадена от касатора заповед рег. № 8245з-139 от 07.06.2017 година. В жалбата са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.

Ответникът М.П, чрез процесуалния си представител счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на оспорването.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съдът е установил от фактическа страна, че процесният, подробно описан лек автомобил марка "Пежо 207", с посочен номер на рама, е доброволно предаден с протокол от 19.01.2017 г. на служител във Второ РУ – С.З.П е извършено по повод проверка, при която е установено, че е обявен за международно издирване с шенгенски идентификатор GR [номер] със страна инициатор Гърция. Автомобилът е бил закупен от М.П в България с договор с нотариална заверка на подписите от лице, легитимиращо се като собственик на автомобила, а именно гръцкият гражданин Х. Галецас. В хода на проверката, извършена от полицейските органи не са били установени обстоятелства по чл. 84, ал. 8, т. 1- 3 възпрепятсващи връщането на вещта на държавата, въвела сигнала или на лицето, от което тя е била приета. На 19.05.2017 г. е получен отговор от компетентните органи на Гърция, че лицето, подало сигнала за отнета вещ, послужил като повод за обявяването му за международно издирване с шенгенски идентификатор, е заявило, че желае автомобилът да бъде върнат в Гърция. На 05.06.2017 г. М.П е подала заявление с вх. № 824500-7511 до началника на Второ РУ отм. а Загора, с което е направила искане за връщане на доброволно предадения от нея автомобил. Със заповед № 8245з-139 от 07.06.2017 г. на началника на Второ РУ отм. а Загора, на основание чл. 84 от ЗМВР е отказано връщането на автомобила, поради постъпило искане за връщането на автомобила от държавата членка, въвела сигнала в ШИС.

При тези фактически обстоятелства, съдът е приел, че обжалваната заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Изложил е мотиви, че след постановяване на решение № 4 от 16.03.2017 г. по конституционно дело № 16/2016 г., което обявява за противоконституционна нормата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР в частта, с която връщането респективно отказът за връщане се е осъществявало с постановление на Окръжната прокуратура, е настъпила празнота в закона. Тази празнота неправомерно била преодоляна със заповед № 8121з-529/31.03.2017 г. на министъра на вътрешните работи, с която като компетентен административен орган по връщането на вещта е определен началника на структурното звено на МВР. Според решаващия състав министърът на вътрешните работи не е бил компетентен да издава такава заповед, съответно тя не е породила правни последици и за началниците на структурни звена в МВР. Този извод е неправилен.

Действително, след постановяване на решение № 4 от 16.03.2017 г., постановено по конституционно дело №4 от 16.03.2017 г., с което отпадат функциите на прокурора от окръжната прокуратура в процедурата по чл. 84 от ЗМВР настъпва празнота в закона. Празнотата в гражданския закон е едно състояние на изрична неуреденост на конкретен казус от правните норми, т. е. правото е в състояние на неуреденост на дадени юридически факти. Налага се да се използват определени правни техники, чрез които да се преодолеят тези празноти. Търси се друга правна норма или правен принцип, които да дадат разрешение за възникналия правен спор. В настоящия случай неуредените въпроси от чл. 84 за МВР към момента на издаване на обжалваната заповед (07.06.2017 г.) са два: кой следва да утвърди протокола за предаване или изземване на основание чл. 84, ал. 6 от ЗМВР и с акт на кого вещта се връща на основание чл. 84, ал. 8 от ЗМВР.

Безспорно е, че дейността по чл. 84 от ЗМВР е дейност осъществявана от Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 33 от ЗМВР дейността на това министерство се ръководи от министър, който наред изчерпателно изброените му функции в текста на чл. 33 издава правилници, наредби, инструкции и заповеди, свързани с дейността на министерството. В случая, празнотата в правната норма на чл. 84, ал 6 и 8 от ЗМВР следва да се преодолее чрез способа аrgumentum a fortiori, който изхожда от логическото съвпадане на два случая, при които интересуващият ни юридически факт, за който няма изрична правна норма, е по-тесен от уредения юридически факт. Ако уреденият случай е по-широк от неуредения, то тогава логиката важи и за неуредения случай. А ако уреденият случай е по-тесен, то тогава логиката не важи за неуредения случай. Иначе казано, който е длъжен да извърши по-голямото, той има правото да върши по-малкото.

Издавайки заповед № 8121з-529/31.03.2017 г., с която е възложил на началниците на структурни звена да утвърждават протоколите за предаване и изземване по чл. 84, ал. 6 от ЗМВР и да издават заповеди за връщане или отказ на предадените и иззетите вещи по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР министърът на вътрешните работи действа в условията на обвързана компетентност и лицата, на които е възложена тази дейност са компетентни да издават съответните актове.

Не случайно и в мотивите на цитираното решение на Конституционния съд е записано, че след отпадане на установените в закона функции на прокурора от окръжната прокуратура в хипотезата на чл. 84, ал. 8 от ЗМВР занапред връщането на вещта ще следва да се осъществява непосредствено от органите на МВР, които са я иззели или приели на съхранение в резултат на доброволно предаване.

В мотивите на обжалваното решение, съдът се е произнесъл и по направените в жалбата твърдения за материалната незаконосъобразност на обжалваната заповед, изразяващи се в това, че протоколът за предаване на вещта не е бил утвърден от прокурор при окръжна прокуратура в нарушение на чл. 84, ал. 6 от ЗМВР и че направеното искане от Гърция за връщане на вещта е извън рамките на 60 дневния прелузивен срок по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР. От анализа на приложената към делото административна преписка е видно, че същата не е предоставена по делото в цялост: липсва отговора на писмо изх .№ 210/2017 г. от 26.01.2017 г. на прокурора при Окръжна прокуратура гр. С. З В.М от МВР - Дирекция „МОС“, сектор „СИРЕНЕ“, с което писмо се иска информация относно уведомяването на компетентните власти в Гърция за законовите изисквания по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР. Датата на уведомяването на държавата членка, въвела сигнала за издирване в ШИС е правно релевантна с оглед установяване спазването на 60 дневния преклузивен срок по чл. 84, ал. 8 от ЗМВР.Пявайки решение по жалбата срещу административния акт в условието на непредставена в цялост преписка съдът съществено е нарушил съдопроизводствените правила и в частност чл. 152, ал. 2 и 4 от АПК.

Предвид непълната преписка и липса на събрани доказателства относно релевантни за спора факти и обстоятелства се налага отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 251 от 04.10.2017 г., постановено по адм. дело № 359/2017 г. на Административен съд – С. З.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението не подлежи на обжалване.