Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационните жалби на Комисия за защита от дискриминация и А.Р срещу решение № 21/12.1.2018 г. по адм. д.№ 612/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Касационният жалбоподател Комисията за защита от дискриминация оспорва решението с оплакване за необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от АПК и чл. 14 от Правилата за производство пред комисията.

Касационният жалбоподател А.Р обжалва решението, като неправилно. Твърди, че основен порок е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска неговата отмяна.

Ответната страна УМБАЛ [фирма],[населено място] не изразява становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от страни, спрямо които решението е неблагоприятно, намира същите за допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

С решение № 21/12.01.2018 г. по адм. д.№ 612/2016 г. по описа на Административен съд - Плевен е отменено решение № 239/16.06.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация на Р. Б, четвърти специализиран заседателен състав, постановено по преписка № 170/2009 г. и изпратена административната преписка на Комисия за защита от дискриминация - гр. С. за произнасяне съобразно дадените с решението указания.

Административното производство пред КЗД е започнало по жалба от А.Р за осъществена спрямо него дискриминация по признак „образование“, във връзка с подаване на заявление за участие в конкурс по документи за длъжността експерт “Управление на човешки ресурси“ в служба „Управление на персонала“ в УМБАЛ [фирма], [населено място]. Въз основа на жалбата е образувано административно производство по преписка № 170/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация, а обжалваното в настоящето производство решение № 239/16.06.2016 г. по преписката е трето по ред и е постановено в състав: С.А, Б.Х и Л.К.С след като е обсъдил персоналния състав на КЗДискр постановил предходните две решения по преписката е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на КЗД на чл. 61, ал. 3 вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК.Чете на състава Л.К и Б.Х вече са изразявали своето становище по предмета на правния спор – взели са участие при постановяване на предходните две решения на КЗД. Нарушена е разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от АПК, приложима в производството пред КЗД на основание чл. 70 от ЗЗДискр, както и разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). Прието е, че в производството пред административния орган е допуснато и нарушение на правилата за производството пред комисията, приети на основание чл. 7, т. 6 от Правилник за устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Първоинстанционният съд, при установената фактическа обстановка обосновано е приел, че в конкретния случай са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Установено е, че по образуваната пред КЗД преписка № 170/2009 г. състав на комисията от З.Г, Х.А и Л.К е постановил решение № 49/08.03.2010 г. на КЗД, което решение след инстанционен контрол пред ВАС е отменено и преписката е върната за ново произнасяне. При повторното разглеждане на преписката е постановено решение № 193/09.09.2013 г. в състав С.Й, Б.Х и Л.К, което също е отменено от АССГ и е върнато за произнасяне от КЗД при дадените указания. Обжалваното пред АС-Плевен решение № 239/16.06.2016 г. по преписката е третото по ред и е постановено в състав: С.А, Б.Х и Л.К.

Обосновано съдът приема, че в случая Л.К и Б.Х са взели участие при постановяване на предходните две решение на комисията, което е в нарушение на принципа за безпристрастност, регламентиран в чл. 10, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗЗДискр членовете на заседателния състав се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл. 22 - 24 от ГПК (Г. П. К). В случая членовете Л.К и Б. Х не са се отстранили на основание чл. 22, ал. 1, т. 5, а са взели участие при постановяване на предходните две решения по преписката. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяната на постановеното от КЗД решение. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Правилата за производство пред КЗД председателят на Комисията при необходимост може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc, което означава, че при проведена процедура на основание чл. 22 – 24 от ГПК председателят на Комисията може да попълни състава, който да разгледа и постанови решение по преписката.

Решението е обосновано с доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е правилен. Решението съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, тъй като съдържа фактическа обстановка, която да обосновава относимите за случая изводи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на решението на КЗД.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/12.1.2018 г. по адм. д.№ 612/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен. Решението е окончателно.