Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт В.М, против решение № 63/27.02.2018 г. по адм. дело № 932/2017 г. на Административен съд-Хасково, с което по жалбата на С.Г, в качеството й на ЕТ "С.Г", със седалище гр. Х., е отменена негова заповед № 03-РД/1908/25.07.2017 г. за одобряване на заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 114/20.03.2015 г., в размер на 92 113.96лв и преписката е върната на касатора за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания. Наведени са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се остави в сила обжалваната заповед. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - С.Г, като ЕТ "С.Г", в писмен отговор, подаден чрез процесуалния си представител адвокат Г.Г, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от преупълномощения адвокат В.М.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

С решение № 63/27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 932/2017 г. на Административен съд-Хасково е отменена като незаконосъобразна заповед № 03-РД/1908/25.07.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. С последната е одобрено заявление за изплащане на обезщетение за загуба на доход за финансовата 2016-2017 година, в размер на сумата от 92 113.96лв - при съобразяване на влязла в сила заповед на министъра на земеделието и храните № РД 09-198/14.03.2017 г., по която е определена цената на килограм грозде, и на действащата към момента на подаване на заявлението, редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г.

За да постанови посочения резултат, административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и без при това да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но е в противоречие с приложимия материален закон. Въз основа данните по преписката, обосновано е констатирано, че жалбоподателката пред първата инстанция, на 31.05.2017 г. е депозирала заявление за обезщетение за загуба на доход ДП 11-01, с УРН: 180816, ИН: 2902020049 и УИН: 29/250315/92476, по договор № 201556/12.05.2015 г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", с приложени към него, всички изискуеми от приложимата наредба, документи. При извършена административна проверка е генериран Контролен лист 01 за съответствие и легитимност, според който документите са представени в оригинал, кандидатът е подписал, подпечатал и поставил дата на заявлението по образец от РА, което е окомплектовано и легитимно. Видно от Контролен лист 02 за допустимост, одобрената площ от ПнМ преди плащане/след подаване на заявление за окончателно плащане, е 7.7537ха. При тези данни и с оглед наличието на сключен с ЕТ С.Г" договор по мярката "Преструктуриране и конверсия на лозя", за дейностите "презасаждане със или без промяна на местонахождението на лозята - практики: изкореняване, засаждане и изграждане на подпорна конструкция", липсата на изискуеми задължения на търговеца към ДФЗ-РА и съответствието му с критериите за допустимост за плащане на обезщетение за загуба на доход, в Работен лист от 07.07.2017 г., генериран от ИСАК на ДФЗ-РА, е изчислено обезщетение за загуба на доход, в размер общо на 92 113.96лв, при отчитане на отразените за ЕТ "С.Г", среден годишен добив (n-1) 16278 кг, среден годишен добив (n-2) 11592, реално засадена площ (ха) 7.7537 и определената съгласно заповед № РД 09-198/14.03.2017 г. на МЗХ, цена на килограм грозде от 0.66лв. В тази връзка с атакуваната заповед № 03-РД/1908/25.07.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" издадена на основание чл. 28, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г., подаденото заявление за обезщетение за загуба на доход по ППК № 114/20.03.2015 г. на ЕТ "С.Г", за финансова помощ в размер на 92 113.96лв, която според чл. 8, ал. 5 от Наредба №2/04.04.2014 г. се предоставя на две равни вноски, всяка от които по 46 056.98лв, като втората е платима в периода 01.08.-15.10.2018 г. Съдът е взел предвид, че съгласно изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, размерът на обезщетението за загуба на доход към 12.05.2015 г. /датата на сключване на договора между ДФЗ и ЕТ "С.Г"/, по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", изчислено по действащата към този момент формула по Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. /в редакцията й по ДВ бр. 89/28.10.2014 г./ и при отчитане на данните за реколта за трите винарски години преди получаване на правото на презасаждане, възлиза на стойност 224 797.12лв. Според визираната формула ПОЗД = ((СГД(n-3)+СГД(n-2)+СГД)n-1) ) x ИП) x ЦГК, където ПОЗД е паричното обезщетение за загуба на доход, СГД (n-3) - средният годишен добив на хектар за третата година преди получаване на правото на презасаждане, СГД (n-2) - средният годишен добив на хектар за втората година преди получаване на правото на презасаждане, СГД (n-1) - средният годишен добив на хектар за първата година преди получаване на правото на презасаждане, ИП - изкоренена площ и ЦКГ - цената на килограм грозде. Наред с горното, в решението е констатирано, че идентичен с размера на обезщетението за загуба на доход, определен с атакувания административен акт, е този, определен със заключението на вещото лице, при съобразяване на редакцията на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/2014 г. и приложенията му, действаща към датата 31.05.2017 г., на която е подадено заявлението на ЕТ "С.Г" за обезщетение по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" /по ДВ бр. 42/2016 г., в сила от 15.06.2016 г./. При изчисляването му вече са взети предвид данните за реколтата само за две винарски години преди получаване на правото на презасаждане, съответно сумата от 92 113.96лв е получена, чрез изчисления по формулата по Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г., в горепосочената редакция по ДВ бр. 42/2016 г., както следва: ПОЗД = (СГД(n-2)+СГД)n-1) ) x РЗП) x ЦГК, където ПОЗД е паричното обезщетение за загуба на доход, СГД (n-2) - средният годишен добив на хектар за втората година преди получаване на правото на презасаждане, СГД (n-1) - средният годишен добив на хектар за първата година преди получаване на правото на презасаждане, РЗП - реално засадената площ и ЦКГ - цената на килограм грозде, която така структурирана има следния вид: ПОЗД =(9000+9000) x 7.7537) x 0.66 = 139 566.60 x 0.66 = 92 113.96лв.

Предвид горната установеност и като приел, че приложимата редакция на разпоредбата следва да бъде определена към датата на сключване на договора по мярката, т. е. към 12.05.2015 г., съдът счел за приложима редакцията на текста на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/2014 г., по ДВ бр. 34/15.04.2014 г. - преди последващото й изменение по ДВ, бр. 92, в сила от 27.11.2015 г. В тази връзка и без да отчита правилото на § 4, ал. 3 ПЗР ЗУСЕСИФ, изключващо относимостта към процесния случай на изложените в решението доводи, основани на този закон, съдът неправилно определил като административен, договор № 201556/12.05.2015 г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", а оттам и че след като същият бил "влязъл в сила" при подаване на заявлението за обезщетение за загуба от доход на 31.05.2017 г., то възникналото по него административно правоотношение налага Наредба № 2/2014 г. да бъде приложена в редакцията й, действаща към момента на сключването му. Така заповед №03-РД/1908, съобразена с последваща редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, е счетена за незаконосъобразен административен акт по съображения, че заявлението за обезщетение е във връзка с изпълнението на възникнало вече чрез административен договор, административно правоотношение и това прави приложима уредбата, действала към момента на сключване на договора. Постановеното решение е неправилно.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилното прилагане на материалния закон. По данни от административната преписка, жалбоподателката пред първата инстанция е подала заявление за обезщетение за загуба на доход като ЕТ "С.Г", при действието на Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г., в редакцията й след изм. и доп. по бр. 42/03.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г. Според чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г., за дейностите по ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а", одобрените кандидати получават обезщетение за загуба на доход в една от следните форми: разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения за определен период от време /отложено изкореняване/, който не надвишава три години, или парично обезщетение - предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плодоподаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава две години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда. В случая, ЕТ "С.Г" е избрала втората възможност - да получи обезщетение за загуба на доход под формата на парично обезщетение, което е изрично отразено в заявлението й по чл. 9 от Наредба за кандидатстване за предоставяне на финансова помощ по мярката. По силата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата, заявлението за обезщетение за загуба на доход се подава в ЦУ на ДФЗ в рамките на финансовата година, в която се подава заявлението по чл. 17, ал. 1, според който до 10 работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите от договора, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година, ползвателят на финансова помощ подава в ЦУ на Държавен фонд "Земеделие" заявление за окончателно плащане. Следователно, в така определения момент възниква както правото на кандидата да подаде заявление за определяне и изплащане на обезщетението за загуба на доход, така и правомощието на административния орган да стори това, и следва да намери приложение именно действащата нормативна уредба, регламентираща възникналите правоотношения към датата на подаване на заявлението за обезщетение. В случая, заявлението за обезщетение за загуба на доход от ЕТ "С.Г" е постъпило на 31.05.2017 г., към която дата е приложима редакцията на Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. (изм. и доп., бр. 42/03.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.). Към този момент, чл. 8, ал. 2 от Наредбата вече е изменен с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2/2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. (обн. ДВ, бр. 34/2014 г.; изм., бр. 60 и 89/2014 г.), на министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ бр. 92/27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г. Новата редакция на този текст определя, че паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2, се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане /а не както в старата редакция - за период от три години/, както и че средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение е до 9000 кг/ха. На практика, с промяната е въведен нов алгоритъм за определяне на дължимото обезщетение. На следващо място, към 31.05.2017 г., видно от представената с преписката заповед № РД 09-198/14.03.2017 г. на МЗХ, цената на кг грозде, необходима за изчисляване на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2016-2017 г., вече е определена в размер на 0, 66лв. Поради това, основателно е оплакването на касатора, че съдът незаконосъобразно приема, че размерът на обезщетението е неправилно определен с атакувания административен акт. При съобразяване на влязлото в сила на 27.11.2015 г., изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г., с което е променена формулата по Приложение № 2 към същата разпоредба на Наредбата, и относимата в процесната хипотеза заповед № РД 09-198/14.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, определяща цената на кг грозде, необходима за изчисляването на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2016-2017 г. в размер на 0, 66лв, административният орган е приложил именно уредбата, действаща към датата на подаване на заявлението за обезщетение за загуба на доход. Това заявление е различно от заявлението за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", като липсва основание за прилагането на отменена вече редакция на Наредба № 2/2014 г., действала към момента на сключване на договор № 201556/12.05.2015 г. между едноличния търговец и Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция. Заявлението за обезщетение за загуба на доход е самостоятелно и налага осъществяването на фактически състав, различен от този при заявлението за предоставяне на финансова помощ, като различните моменти на подаването им прави възможно да са приложими междувременно изменени материалноправни разпоредби, какъвто е и процесният случай.

Следователно, законосъобразно административният орган е приложил формулата по Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредбата, в редакцията й, действаща към 31.05.2017 г. и при отчитане на данните в преписката относно среден годишен добив от лозовите насаждения само за две предходни години, реалната засадена площ /за приключване дейности по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя"/ и определената цена на кг грозде със заповед № РД 09-198/14.03.2017 г., при което изчислил паричното обезщетение за загуба на доход в размер на 92 113.96лв.

Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налата събиране на нови доказателства и спорът е изяснен от фактическа страна, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата, подадена пред първата инстанция, като неоснователна да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, своевременно направеното от процесуалния представител на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер общо на 400 /четиристотин/ лева за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 63/27.02.2018 г., постановено по адм. дело № 932/2017 г. на Административен съд-Хасково и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от С.Г, в качеството й на ЕТ "С.Г", със седалище гр. Х., ул. "П. К" № 30, срещу заповед № 03-РД/1908/25.07.2017 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА С.Г, в качеството й на ЕТ "С.Г", ЕИК 126634030, със седалище гр. Х., ул. "П. К" № 30, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.