Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК.

Г. М. В. е подал молба вх. № 5104322 от 20.06.2018 г., изпратена по пощата на 19.06.2018г., за отмяна на влязлото в сила на 15.01.2018г. решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав № 7085 от 20.10. 2015г. по гр. д.№ 4197/2015г., с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, 31 състав от 08.12.2014г. по гр. д.№ 30842/2013г.

Молителят твърди, че след влизане в сила на решението е открил приложените към молбата за отмяна писмени доказателства въз основа на полученото писмо от главния архитект на район „К. с.“ – Столична община от 19.03.2018г.

Ответникът – Столична община изразява становище в писмения отговор и в съдебното заседание, че молбата за отмяна е неоснователна. Поддържа, че фактите и обстоятелствата по устройство на териториите са общодостъпни и молителят е могъл да се снабди с доказателства за тях от съответната районна администрация. Поддържа също така, че представените доказателства не са от съществено значение за делото. В отговора на молбата за отмяна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С определение по чл. 307 ГПК № 260 от 13.12.2018г. молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, Софийския градски съд е потвърдил решението на Софийския районен съд, 31 състав от 08.12.2014г. по гр. д.№ 30842/2013г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. М. В. против Столична община искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на: 1.детско съоръжение тип „лодка” в северозападната част на УПИ. ...; 2.детско съоръжение тип „глобус” в североизточната част на УПИ. ....; 3.детско съоръжение тип „пързалка” в източната част на УПИ. .......; 4. беседка за сядане в края на източната част на УПИ. ..........; 5. беседка за сядане, намираща се в края на западната част на УПИ. ........; 6. детско съоръжение тип „къщичка за катерене”, до втората беседка в югозападната част на УПИ. ........; 7.две детски съоръжения тип „кубове за катерене”, в края на югозападната част на УПИ. ........., пречещи на ищеца да упражнява право на собственост, придобито по силата на заповед № РД-43-48 от 08.02.1995 год. на кмета на Столична община, с което е отменено отчуждаване, върху имоти УПИ. ....... и УПИ. ......., намиращи се на адрес: [населено място], [улица] [улица].

Въззивният съд е приел за доказано правото на собственост на ищеца на поддържаното в исковата молба придобивно основание – реституция по ЗВСНОИ по З. и др, но не е доказана втората предпоставка на негаторния иск по чл. 109 ЗС – извършване на действия, с които ответникът Столична община пречи на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. Решаващите мотиви на въззивния съд са, че след реституцията кадастралната основа е попълнена и са нанесени имоти пл. № №. ....... и. ........., които по действащия регулационен план от 1978г. попадат в УПИ, отредено за обществено жилищно строителство и озеленяване. В тях се намират съоръжения на изградената през 1975 год. детска площадка, трайно прикрепени към терена. Проследявайки нормативната уредба на зелените площи– чл. 65 ППЗТСУ отм., 61-62а и § 182 ПЗР ЗУТ ДВ 65/2003г., Закон за устройството и застрояването на Столична община обн. ДВ бр. 106/2006г. съдът е приел, че процесните имоти са отредени за нуждите на зелената система, което е осъществено със закон и е в обществен интерес и за задоволяване на обществени нужди. Този устройствен статут на имотите според въззивния съд предопределя и ограниченията за ищеца за ползването им, които произтичат от предназначението му, а не от неправомерни действия на Столична община.

По доводите в молбата за отмяна Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

Производството за отмяна е извънреден способ за защита на заинтересована страна срещу неправилни решения, но само на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК хипотези. На основание чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК отмяна може да се допусне, когато делото е решено при непълнота на доказателствата и такива се открият след влизане в сила на решението. Новооткрити доказателства по смисъла на разпоредбата обаче са само тези, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но не са били известни на страната – молител поради обективни пречки тя да ги узнае или да се снабди с тях и да ги представи, за да бъдат съобразени при решаването на спора. На следващо място новите доказателства следва да доказват твърдения и възражения на страната, инициирала производството по отмяна, които са от значение за делото.

В разглежданата молба за отмяна Г. М. В. твърди, че се е снабдил с нови доказателства, след получаване на представеното с молбата за отмяна писмо Р. 18 – ТИИО -1-/1/ от 19.03.2018г. от Главния архитект на район „К. с.“ – Столична община. Представените от него доказателства обаче не са новооткрити по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК по следните съображения:

В писмото от 19.03.2018г. е посочено, че със заповед РД-9200-761 на председателя на В. на ОБНС“К. село“ е одобрено частично изменение на кв. 312б и кв. 312в м.“К. село“, а със заповед № РД-24-00-137 от 13.05.1998г. е одобрено попълването на кадастралната основа на имот без планоснимачен номер и създаване на нови имоти с пл.№. ........,...... кв........ м.“К. село-плавателен канал“, които са нанесени на регулация за кв.. ...... и. ....... и попадат частично в УПИ. ..... – за жилищно строителство и озеленяване. Тези обстоятелства са изяснени по делото от изслушаната техническа експертиза. В заключението изрично е посочено, че бившите имот пл.№. .. и. .. попадат в кв.... УПИ „За обществено жилищно строителство и озеленяване“ като кадастралната основа е попълнена със заповед № РД-24-00-137 от 13.05.1998г.

Представените от касатора скици от 07.09.2017г. на поземлени имот 1630 и 1631 не носят нова информация спрямо представената по делото скица на лист 16 от първоинстанционното производство.

Представеното решение № 960 от 16.09.2009г. за приемане на изменение на действащия устройствен план е обнародвано в ДВ бр. 102/2009г., следователно молителят е имал възможност да се позове на него по време на висящия процес. Самото решение за изменение на устройствения план на Столична община не носи информация за промяна в предназначението на процесните имоти, а от заключението на техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство е установено, че и по новия регулационен план, изработен с решение № 187 т. 15 по протокол № 38/11.04.2013г. на местността „К. с. – плавателен канал“ процесните имоти попадат в кв.. ... в УПИ. .., отреден за озеленяване в режим на Тго.

Информацията по т. 4 от писмото за липса на данни за изплащане на дължимите обезщетения по отчуждителните производства по чл. 84 ал. 7 ППЗТСУ отм. не изяснява факти, свързани с отреждането на процесните имоти по действащия регулационен план, имащи значение за основателността на предявения негаторен иск.

С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение на основание

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. М. В. вх.№ 3104322 от 20.06.2018г. за отмяна на основание чл. 303 т. 1 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав № 7085 от 20.10. 2015г. по гр. д.№ 4197/2015г., с което е потвърдено решението Софийския районен съд, 31 състав от 08.12.2014г. по гр. д.№ 30842/2013г.

ОСЪЖДА Г. М. В. да заплати на Столична община сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение за производството за отмяна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: