Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Мак" ЕООД, чрез пълномощник, срещу решение № 1858 от 09.11.2017 г, постановено по адм. д. № 1176/2017 г. по описа на Административен съд –Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗ № П-02002816219680-135-001 от 30.01.2017г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 40 от 16.03.2017г. на директора на ТД на НАП-Бургас.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в АУЗ е изложено, че поради наличия на задължения към 31.12.2013г. „не са спазени законовите норми за допустимост на преотстъпването, както и не следва да се ползва преотстъпване на данък съгласно чл. 189б от ЗКПО“.Изискването на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е ДЗЛ да няма публични задължения, подлежащи на принудително събиране.В жалбата се твърди, че наличието на публично задължение не налага приложение на хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.Изложени са подробни съображения.Иска се отмяна на решението на Административен съд-Бургас, като вместо него да се постанови друго, с което да се отмени АУЗ издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, с който са установени задължения по ЗКПО и лихви в общ размер на 5 675, 44лв.Иска се и присъждане на разноски за две инстанции.В съдебно заседание касаторът не се явява, не е представлява.

Ответникът - директорът на Дирекция ТД на НАП-Бургас, не се явява, не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Предмет на обжалване пред АС-Бургас е бил Акт за установяване на задължение № П-02002816219680-135-001 от 30.01.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № 40/16.03.2017 г. на директора на ТД на НАП-Бургас.

На първо място съдът е приел, че АУЗ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, а по същество е законосъобразен.

Съдът е посочил, че съгласно чл. 106, ал. 1 ДОПК, когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчно облагане, или размера на задължителни осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходи издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията.Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 от ДОПК.Не е спорно по делото, че „Мак „ЕООД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО с дата 29.03.2014г.Установено е несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискването за попълването й, поради което и декларатора е поканен да отстрани несъответствията в 14 дневен срок.Не се спори, че такава коригираща декларация не е подадена.Представени са единствено писмени обяснения.

Предвид това, при липса на корекция органът по приходи е издал и оспорения АУЗ.

Не се оспорва, че „МАК“ЕООД е регистриран земеделски производител и че за 2013г. е ползвало преотстъпване на данък на основание чл. 189б от ЗКПО за закупуване на актив – покупка на елеватор за зърно с фактура № 0000028451/30.12.2014г. от „Слав вериги“ООД с цена на съоръжението 8 820, 00лв. и ДДС в размер на 1 764лв.Преотстъпения данък за 2013г. представлява 49, 9516% от отчетната стойност на придобития актив-елеватор.

Съдът е посочил, че от справка в ПП СУП за „Мак“ ЕООД е установено, че към 31.12.2013г. съществуват неплатени задължения в общ размер на 746, 71лв.

Наред с това, освен задълженията за публични държавни вземания, в полза на „Мак“ ЕООД са установени и данъци за възстановяване по ЗДДС, в размер на 4 672, 31лв.Установено е, че на основание чл. 92, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в данъчен период м. 11.2016г. е започнала процедура по приспадане, като данъкът за възстановяване е в размер на 944, 99лв., а данъкът за възстановяване в размер на 3 727, 32лв., деклариран в данъчен период м. 11.2016г. се присъединява към процедура по приспадане започнала през м. 10.2016г.

Първоинстанционният съд е посочил, че за да се допусне преотстъпване на данъка в полза на лице-регистриран земеделски производител е необходимо изпълнение на изискванията на закона предвидени в чл. 189б от ЗКПО в приложимата редакция.Няма спор, видно от мотивите на първоинстанционното решение относно изпълнението на изискванията на чл. 189б от ЗКПО за 2013г.

Съдът е посочил, че спорен е въпросът относно приложението на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за 2013г.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Направеното от първоинстанционния съд тълкуване на закона относно понятието "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения" по смисъла на чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО е правилно.

По делото не е имало спор по фактите.Касаторът не оспорва наличието на публични задължения по подадена Декларация-обр. 6 за ДДФЛ,УПФ,ДОО и НЗОК.

Становището на приходният орган е, че са налице Декларации-обр. 6, представляващи изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК и непогасени от ревизираното лице за 2013г.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция споделя изводите на решаващия административен съд, че за да се приложи разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не е необходимо да е налице покана за доброволно изпълнение, срокът за доброволно изпълнение, по която да е изтекъл.Правилно съдът е посочил, че според разпоредбата на чл. 209, ал. 2 от ДОПК и по конкретно т. 2 видовете актове, въз основа на които се предприема принудително изпълнение са Декларация обр. 6 от ЗДДФЛ.Декларацията се подава всеки месец.

Безспорно по делото е установено, че към 31.12.2013г. ревизираното лице е имало задължения за заплащане на ДОО до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.В същия срок се подава и Декларация -обр. 6.Очевидно към 31.12.2013г. дружеството е имало публични задължения-респективно основания за отказ от преотстъпване на корпоративен данък.

След като разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващи задължения, то въпросът за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК, в каквато насока са твърденията на касатора е ирелевантен.

Правилни са изводите на съда и относно неоснователност на възражението на касатора за наличие на основание за прихващане на задължения от ДДС за възстановяване с декларираните суми по Декларация обр. 6, в резултат на което за дружеството неправилно са възникнали изискуеми публични вземания към 31.12.2013г.

Въпреки обстойните мотиви в решението на първоинстанционният съд, че не следва да се извърши прихващане от декларираното ДДС за възстановяване за данъчен период м. 10.2013г. със задълженията по Декларация, Обр. 6, за м. ноември 2013г., т. к. същата не е подадена до датата на подаване на СД по ЗДДС за м. октомври 2016г., следователно не може да се извърши прихващане от декларираното ДДС за възстановява и задълженията по Декларация, обр. 6 за м. ноември 2013г.,настоящата инстанция намира, че такъв административен акт, с който е поискано такова прихващане, респективно произнасяне на орган по приходите не е представен.Следователно налице е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК.

Следва да се има предвид, че на касаторът в настоящото производство е връчено съобщение за отстраняване на несъответствия в подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2013г.

Констатирани са задължения за осигурителни вноски, поради което правилно е прието, че дружеството не изпълнява условията на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО да ползва данъчно облекчение.

При този изход на процеса на директора на ТД на НАП - Бургас не се следват разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответникът не е бил представляван в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1858 от 09.11.2017 г., постановено по адм. д. № 1176/2017 г. на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.