Делото е на производство във ВАС за втори път.

Производството по него е образувано е по касационна жалба на Д "ОДОП" - В. Т при ЦУ на НАП против Решение №37/13.02.2017 г., поправено с Решение №384/23.10.2018 г., двете на Административен съд - В. Т, Втори състав, постановени по адм. д. №920 по описа за 2017 г. на този съд, в частта с която е отменен РА № Р - 04000414003232 - 091 - 001/10.03.2016 г. на ТД на НАП - В.То, потвърден с Решение №177/2.06.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. В.То в частта, в която за 2009 г. и 2011 г. са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ и лихви върху тях, както и в частта в която за 2012 г. е определен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер над 2339, 55 лв и лихви върху него в размер на 680, 45 лева. Касаторът обжалва решението и в частта, с която Д "ОДОП" - В.То към ЦУ на НАП е осъдена да заплати на М.Д разноски в размер на 3786, 85 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. М.Д не е разполагал със сумата в размер на 75000 лева към 31.12.2008 г., съответно на 01.01.2009 година. Погрешно съдът кредитирал отговора на в. л. под №2 от СИЕ, доколкото той е хипотетичен. Касаторът моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация - М.Д е оспорил КЖ с доводи, изложени в с. з. чрез адв.. С. Моли за оставяне в сила първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за производството пред ВАС, Осмо отделение.

Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидноста, допустимостта и правилността...