Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Давс - Трейд” ООД, гр. С. срещу Решение № 2082 от 15.11.2018г., постановено по адм. дело № 489/2018г. по описа на Административен съд – Бургас.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ангажираните доказателства установяват реалното извършване на спорните ВОД. Сочи, че изводите на съда са необосновани и противоречащи на разясненията на СЕС в цитираните тълкувателно приложими решения. Намира, че изводите на експерта по проведената ССчЕ не са съобразени при формирането на релевантните фактически и правни изводи. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП”- Бургас не изразява становище по основателността й.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-02000217003172-091-001/09.11.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с решение № 33/05.02.2018г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Бургас (ОДОП) при ЦУ на НАП, с който за „Давс - Трейд“ ООД са определени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди: м. 08.2014г. - 12 671, 99 лева – главница и 3 896, 56 лева – лихва за забава, за д. п. м. 10. 2014г. – 41 575, 54 лева – главница и 12 342, 40 лева – лихва, за д. п. м. 11. 2014г. – 43 090, 05 лева – главница и 12 708, 85 лева – лихва, за д. п. м. 12.2014г.- 14 327, 09 лева – главница и 4100, 81 лева – лихва, за д. п.м. 03.2015г. – 34 621, 41 лева – главница и 9046, 63 лева – лихва и за д. п.м. 05.2015 година – главница 38 433, 23 лева и 6 188, 09 лева - лихва.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

С РА за ревизираното дружество е определен допълнително дължим ДДС в горепосочените размери, ведно със следващите се лихви за забава в резултат на непризнати вътрешнообщностни доставки /ВОД/ към гръцките дружества „Georgiadis Stavros Konstantinos” LTD и „EU. SE.CO.C.”LTD.

Съгласно представените от ревизирания писмени обяснения, заявките за спорните ВОД са получавани по телефона и на място в офиса му от представителя на гръцките дружества – В. Насер. Уточнил е, че за доставките, по които транспортът е бил за сметка на получателя чрез превозвача „Метеора" ООД, шофьорите са били уведомявани за адреса и са поддържали контакт с В. Насер, а за доставките, по които транспортът е за сметка на доставчика, шофьорите са получавали адресите от управителя на ревизираното дружество, а той – отново от В. Насер. Посочено е, че спорните ВОД са извършвани след предварително плащане на цената на стоките по банков път.

При извършена насрещна проверка на В. Насер, същата е декларирала, че не помни да е извършвала доставки на полистирол за гръцко дружество с наименование „Georgiadis Stavros Konstantinos” LTD през посочените данъчни периоди или извън тях нито като физическо лице, нито като „представител на клиента“. Посочила е, че не е имала никакви отношения с двете гръцки дружества и не е запозната с адресите за разтоварване на стоката в Гърция. Уточнила е, че не е имала каквито и да е отношения с ревизираното дружество, с „Метеора“ ООД и неговите шофьори.

При осъществения от ревизиращите с приходните органи на Гърция обмен на информация е получен отговор, съгласно който стоките, закупени от „Georgiadis Stavros Konstantinos” LTD,след пристигането си били незабавно препродадени на българското дружество „Ив 22 комерс“ ЕООД. За последващата продажба е представена фактура № 14/19.08.2014г. и ЧМР, според което стоките са били изпратени чрез превозвача „Метеора“ ООД, със същите превозни средства с номера : Е 0937 КМ (влекач) и Е 3833 ЕА (ремарке) обратно на същия ден. Представляващият гръцкото дружество е заявил, че транспортът до Гърция е бил за сметка на ревизирано дружество – доставчик, а за последващата продажба транспортът е бил за сметка на получателя – българското дружество „Ив комерс 22“ ЕООД. От гръцкото дружество е представен платежен документ за извършените плащания по спорните ВОД и е уточнено, че стоките са поръчани по e-mail и по телефона. При посещение на декларирания адрес на гръцкото дружество е констатирано, че там има офис и складово помещение, които „отдавна“ не функционират.

За „EU. SE.CO.C.”LTD приходната администрация на Гърция е установила, че собственици на капитала на дружеството са били П. Матена и Е.Г.П посещение на декларирания адрес те са констатирали, че гръцкият търговец не осъществява дейност на адреса, а собственикът на имота е уведомил данъчните служители, че гръцката компания не осъществява дейност в сградата, считано от 22.12.2014г.

При извършената насрещна проверка Е.Г е декларирала, че тя от 11.05.2015 година е управител и едноличен собственик на капитала на „EU. SE.CO.C.”LTD, поради което не може да предостави информация за доставки, които предхождат посочената дата. Представила е множество документи, въз основа на които ревизиращите са установили номерата на превозните средства, превозвачите и издадените от тях фактури, относими към спорните ВОД от м. 11 и м. 12.2014г., м. 03, м. 04. и м. 05.2015г. Констатирано е, че по инвойсите за продажби на стоки от ревизирания към „EU. SE.CO.C.”LTD, още на следващия ден са издавани инвойси за продажба на същите стоки от гръцкото дружество на българските „ИВМ трейд" ЕООД, „Г. Т“ ЕООД, „А. Т“ и „Код 4“ ЕООД. Съобразено е, че превозвачите са издали фактури на крайните получатели – горепосочените български дружества за извършен транспорт по маршрут Сливен – Гърция и Гърция– България. Представени са и доказателства от „У. Б" АД за извършени плащания от гръцкото дружество на ревизирания.

Въз основа на получените извлечения от банковите сметки на „Давс - трейд“ ООД и на гръцките „Georgiadis Stavros Konstantinos”LTD и „EU. SE.CO.C.”LTD в „У. Б“ АД – София, органите по приходите са установили, че паричните преводи по сделките са нареждани от “Ив 22 Комерс” ЕООД, „ИВМ Трейд ” ЕООД, „Г. Т” ЕООД и „Код 4” ЕООД към гръцките дружества, които още на същия ден или на следващия са прехвърляли сумите по сметката на „Давс – трейд“ ООД. Преценили са, че продажбите са без надценка или с незначителна такава.

Осъществени са и насрещни проверки на превозвачите, посочени в представените ЧМР - та. Констатирано е, че управителят на „Метеора“ ООД Д.Г е пълномощник на „Georgiadis Stavros Konstantinos” LTD и съпруг на Е.Г, собственика на капитала на „EU.SE.CO.C.”LTD. Според писмените му обяснения транспортните услуги по спорните ВОД са били извършени от „Метеора“ООД. Дружеството „EU.SE.CO.C.” е закупило от ревизирания съответните стоки, след което ги е продало на „Ив 22 Комерс" ЕООД. Представил е инвойс № 0000000001/18.08.2014г., издадена от ревизирания с получател „Georgiadis Stavros Konstantinos” LTD и ЧМР, фактура № 0000000014/19.08.2017г., издадена от „Georgiadis Stavros Konstantinos” LTD с получател „Ив 22 КОМЕРС" ЕООД и ЧМР към нея, както и фактура № 3046/20.08.2014г., издадена от превозвача „Метеора " ООД на „Ив 22 Комерс" ЕООД за извършен международен превоз по маршрут Сливен - Солун и по ЧМР от 19.08.2014 година със същия влекач по маршрут Солун – Пловдив.

След анализ на събраните обяснения от посочените в ЧМР-тата шофьори, органите по приходите са счели, че следва да изискат от ЦМУ на Агенция „Митници“ справка за преминавания на границата на товарните ППС, описани в международните товарителници. Съпоставяйки получените данни с датите на превоза по международните товарителници ревизиращите са установили разминавания в посочените дати и в направлението на превозните средства.

При тези констатации, наред с установените липси на реквизити в международните товарителници и потвържденията за получаване на стоката от гръцките дружества ревизиращите са приели, че фактурираните стоки не са били предмет на ВОД, а са реализирани на вътрешния пазар. За тези облагаеми доставки ревизираният е следвало да начисли ДДС, с оглед на което допълнително са установили като дължими за проверяваните периоди посочените в РА суми.

В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е констатирал съответствие между вида и количествата на стоката по ЧМР и по издадените инвойси, както и че фактурите за извършен транспорт са били осчетоводени от ревизирания като разходи за външни услуги. Конкретизирал е по кои инвойси има издадени потвърждения и приемателно – предавателни протоколи и по кои няма, както и, че заприходените количества стоки са били достатъчни за извършване на спорните ВОД.

След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първоинстанционният съд е приел, че представените писмени потвърждения от гръцките дружества не съдържат реквизитите, предвидени в нормата на чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС, поради което не могат да установят получаването на стоката на територията на друга - държава членка. Преценил е, че всички представени товарителници не съдържат информацията, предвидена като задължителен реквизит в чл. 6 т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, тъй като в клетка 4 (разтоварване на стоките) не е посочен конкретен адрес на разтоварване, в клетка 14 не е посочено за чия сметка е осъществен транспорта; в клетка 20 не са описани превозната цена и платените такси, а в клетка 24 липсва точното място на адреса на разтоварване на стоката, дата на получаване от получателя, както и имената на лицата, получили стоките и подписали международните товарителници. Съдът е счел, че верността на представените ЧМР е опровергана и от представената справка от Агенция „Митници“ за движението на транспортните средства на превозвачите – описани в ЧМР - тата и обясненията на посочените в тях шофьори. Съобразил е, че наличните обективни данни сочат към данъчна измама, при която стоката, предмет на фактурирани ВОД реално не напуска пределите на България, а се ползва приложимата нулева ставка за облагане по ЗДДС. В обобщение решаващият състав е достигнал до извода, че спорните ВОД не са реално извършени, поради което законосъобразно и в съответствие с чл. 67 ал. 2 от ЗДДС с РА е начислен допълнително дължимият ДДС за осъществените от ревизирания на територията на страната облагаеми доставки.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Р. Б до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилник за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция след изменението с ДВ, бр. 6/2010 г., която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрацията за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът.

Така очертаният национален регламент е в унисон с тълкуванията на СЕС, според които освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. В решението по дело С-409/04 г. СЕС е посочил, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. Визираните разяснения на СЕС сочат, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен.

В случая между страните е безспорно, че ревизираното дружество разполага с документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС - фактури за доставки, в които е посочен издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка валиден идентификационен номер по ДДС на получателите. Спорът е концентриран върху наличието на доказателства, установяващи, че стоките физически са напуснали територията на България и върху въпроса доколко доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама.

В този аспект обосновано първоинстанционният съд е приел, че представените писмени потвърждения от получателите не удостоверяват, че стоките са получени на територията на Гърция, тъй като в тях липсват регламентираните в чл. 45, т. 2, б“ а“ ППЗДДС /в приложимата редакция/ реквизити. Не са посочени дата и място на получаване на стоките, техният вид и количество, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, както и името на лицето, предало стоките. Поради това решаващият състав правилно е анализирал представените към всяка фактура ЧМР, в качеството им на документ, на който чл. 45 ППЗДДС придава изискуемата доказателствена сила както в хипотезите, при които транспортът е за сметка на получателя, така и когато е за сметка на доставчика.

В тази връзка основателно касаторът поддържа, че по аргумент от чл. 9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача. Установената във визираната норма презумпция обаче е оборима и в хода на делото тя е опровергана от останалите доказателства, събрани при извършените от ревизиращите насрещни проверки. Именно в този контекст първоинстанционният съд е ценил верността на представените товарителници и въз основа на съвкупния анализ на всички доказателства е формирал обоснования извод за неустановеност на транспортирането на стоките по спорните ВОД до териториите на Гърция. Той се подкрепя от установените противоречия между описаните от доставчика и от получателите механизми на доставките, от декларацията на В. Насер, от констатираната поредност на осъществените банкови преводи и от обясненията на лицата, посочени в ЧМР като шофьори, които са осъществили конкретния превоз. Противно на доводите в касационната жалба, представената фактура от 17.06.2015г. с получател „Никовел“ LTD не оборва декларираното от В. Насер, тъй като посоченият счетоводен документ е неотносим по време към ревизираните данъчни периоди.Същевременно, само по себе си обстоятелството, че В. Насер е управител на друго гръцко дружество не установява, че тя е представлявала получателите по спорните ВОД.

Противоречащи на тълкувателно приложимата практика на СЕС са аргументите на касатора, че първоинстанционният съд недопустимо е обсъждал наличието на обективни данни за данъчна измама. С Решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 СЕС разяснява, че националният съд следва служебно да следи за наличието на обективи данни, сочещи, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от измама. При проверката на тези факти и обстоятелства вътрешните норми следва да се тълкуват от националния съдия в светлината на текста и в съответствие с целта на Директива 2006/112 за борба с данъчните измами, избягването на данъци и евентуални злоупотреби. СЕС сочи, че тази преценка е правна и е дължима от националната юрисдикция въз основа на установените от органа по приходите факти и обстоятелства, както и, че изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos. В този контекст, обосновано първоинстанционният съд е съобразил всички обективни данни, както и липсата на икономическа логика стоките да се превозват от България до Гърция, а на следващия от Гърция до България, въз основа на което е достигнал до правилния извод, че поведението на ревизирания не може да се квалифицира като добросъвестно. Ревизираният не е взел всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваните операции не го довеждат до участие в данъчна измама, с оглед на което законосъобразно с РА е отказано признаване на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2082 от 15.11.2018г., постановено по адм. дело № 489/2018г. по описа на Административен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.