Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Еврофрут интернешънъл“ ООД, подадена чрез пълномощника - адв. Д.З, срещу решение № 5553/02.10.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 5101 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22002216004243-091-001/26.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената при оспорването по административен ред част.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отмени обжалвания РА. Претендира разноски.

Ответникът – директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ София излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-22002216004243-091-001/26.01.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта в която е потвърден с Решение №576/18.04.2017 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, относно определен за финансовата 2014г., корпоративен данък в размер на 13 156, 60лв., ведно с лихви за забава.

За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че...