Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018г.).
Образувано е по жалба на началник сектор „Пътна полиция“ /„ПП“/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Бургас срещу решение № 430/08.03.2018г. постановено по административно дело № 90/2018г. по описа на Административен съд Бургас /АС - Бургас/.
Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Оспорва изводите на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на процесуални норми и на материалните разпоредби на закона. Иска от съда да отмени оспорваното решение и да постанови ново, с което жалбата срещу Заповед рег. № 769з-105/20.12.2017г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - Бургас да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Ответникът по касация – К.Д, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че оспорваното решение е правилно – законосъобразно и обосновано. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена и оспорваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски по представен списък.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Съдът не споделя доводите изложени от ответника по касация за недопустимост на жалбата, като подадена от ненадлежна страна. Към касационната жалба са представени доказателства, че жалбата е подписана от лице, което замества началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас, който е бил страна в първоинстанционното производство.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 769з-105/20.12.2017г. издадена от началник сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас, с която е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца на младши инспектор К.Д – младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „ПП“ при ОД на МВР - Бургас и е осъдил ОД на МВР да заплати деловодни разноски.
За да отмени заповедта съдът е изложил съображения, че същата е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 195, ал. 1 от Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, при съблюдаване на изискванията на чл. 210, ал. 1 с. з., но при допуснати съществени нарушения на процесуалните норми и в нарушение на материалните разпоредби на закона.
Решението е правилно, макар настоящата инстанция да не споделя всички доводи на първостепенния съд.
Правилно административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съобразно чл. 204, т. 4, вр. чл. 37 ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Изводите на съда, че от доказателствата по делото не може да се приеме, че К.Д е извършил дисциплинарните нарушения, за които му е наложено дисциплинарно наказание, са правилни. В оспорваната заповед е посочено, че К.Д не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /Инструкция № 8121з-749/2014г./, както и не е изпълнил разпореденото му с резолюция на началник на сектор в „ПП“, която е задължителна за изпълнение и се счита за заповед по смисъла на чл. 5 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи /Инструкция № 8121з-470/2015г./, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. Основателно е твърдението в касационната жалба, че по делото са представени доказателства, че К.Д е бил назначен за старши на наряда. Като част от административната преписка (на лист 22 от досието на дело 90/2018г. на АС Бургас) е било представено извлечение от автоматизираната електронна система АИС – „Пътна полиция“ на Ежедневна форма за отчет на дейността на работната смяна на наряд от дата 11.09.2017г., смяна от 07.00 часа до 19.00 часа, служебно МПС рег. [рег. номер на МПС], Същото извлечение е представено и с касационната жалба. Видно от отразеното в извлечението, К.Д е бил назначен за старши на наряда, а М.М за водач на служебното МПС. Поради тази причина, доводът на първоинстанционния съд, че Дичев не може да бъде субект на нарушението по чл. 77, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/2014г. се явява неправилен. Съгласно посочената разпоредба, в относимата и към датата на издаване на процесната заповед редакция – ДВ бр. 56 от 24.07.2015г., въвеждането на информация и данни от РСОД /работна станция за отдалечен достъп – бележка на съдията/ по време на смяната, както и извършването на справки се осъществяват от старшия на наряда по пътен контрол. Независимо посоченото извършването на такова нарушение от страна на Дичев, е недоказано. В мотивите на оспорената заповед, подробно са описани действията на К.Д при обследването на ПТП с напуснал мястото на произшествието участник, на адрес гр. Б., к-с „Меден рудник“ до бл. 187, в близост до офис на „Райфайзен банк“, но липсват мотиви, какво от това посещение е следвало да се запише в РСОД, липсва описание каква точно информация и данни от РСОД е трябвало да бъде въведена от старшия на наряда и защо, както и какви справки са извършени, но не са отразени. Такова описание липсва и в останалите доказателства част от административната преписка. Липсата на такова описание е пречка да се провери законосъобразността на издадената заповед, доколкото не може да се прецени кое конкретно служебно задължение е нарушено, за да се ангажира отговорността на служителя. Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 20 от Инструкция № 8121з-749/2014г. служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, е длъжен да изследва обстоятелствата и изготвя необходимите документи за настъпило ПТП в предвидените от закона случаи. Правилно съдът е посочил, че това задължение може са бъде нарушено само чрез бездействие. Действията на полицейските служители при ПТП са регламентирани в Глава четвърта „Технически средства и системи за контрол“, раздел II „Действия на полицейския служител при пътнотранспортно произшествие“. Дисциплинарната отговорност на ответника по касация е ангажирана за това, че посещавайки мястото на пътнотранспортно произшествие Дичев и колегата му не са съставили необходимите документи, като не е конкретизирано какви е следвало да бъдат те и, защо след като участниците в ПТП са постигнали съгласие, е следвало да се съставят тези документи. От доказателствата по делото е безспорно установено, че полицейски служители, в т. ч. и Дичев, са посетили местопроизшествието, издирили са напусналия го водач, но участниците в ПТП са се договорили за изготвянето на двустранен протокол, т. е. между тях е нямало разногласия относно обстоятелствата свързани с произшествието. Факта, че в последствие единият от водачите не е изпълнил своевременно поетите задължения, не може да се вмени във вина на Дичев.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че резолюцията на началник сектор „ПП“ заради чието неизпълнение е ангажирана отговорността на полицейския служител, не съдържала властническо волеизявление и не поражда задължение за Дичев за изпълнение. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Инструкция № 8121з-470/2015г. разпореждането е устно или писмено указание чрез резолюция, издадено от орган на подчинените му държавни служители, което е свързано с изпълнение на функционалните им задължения или със заповед на горестоящ началник. В случая резолюцията, която се твърди, че не е изпълнена е адресирана до И.Р и гласи „Служителите М.М и К.Д“ да си приключат ПТП и изготвят докладни записки защо не е обследвано на място взетото отношение по чл. 123 ЗМВР.“ По делото е установено, че водачът, който не е изпълнил задължението си по двустранния протокол е намерен и отношенията между страните са уредени. Изготвени са и докладни записки по случая. Следователно, макар и адресирана до друг, Дичев е изпълнил резолюцията. Изложените от съда съображения относно това нарушение са правилни. Правилни са и изводите му относно допуснатото нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР от дисциплинарно наказващия орган, поради което същите не следва да се преповтарят.
Съдебното решение не е необосновано и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такива конкретно не се и сочат от касатора, поради което този му довод се явява бланкетен. Съдът е събрал и обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото относими писмени и гласни доказателства. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона.
По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди ОД на МВР Бургас, да заплати на ответника направените по делото разноски в доказан размер, като се отчете и направеното от касатора възражение за прекомерност на разноските. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв. заплатен адвокатски хонорар, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 430/08.03.2018г. постановено по административно дело № 90/2018г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас да заплати на К.Д, ЕГН [ЕГН] сумата от 400 (четиристотин) лева деловодни разноски. Решението е окончателно.