Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "М. С"ЕООД, представено от адв.. Х, срещу решение № 1813/10.08.2018 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3156 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615009200-091-001/01.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касациони основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е подценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства – договори и приемо-предавателни протоколи, доказателства за погасяване на задълженията към доставчиците чрез цесия и прихващане и за последваща реализация на стоките. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив, в писмено становище отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Решението на АС Пловдив е постановено в ново първоинстанционно производство – след отмяна с решение № 13490/07.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 267/2017 г. на решение № 2145/14.11.2016 г. на АС Пловдив по адм. д. № 2104/2016 г. и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на „М. С“ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 592 745.49 лева с лихви за забава в общ размер 125...