Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Добрич, подадена срещу решение № 281 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 55/2017 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което по жалба на Д.Д е отменена издадена от касатора заповед № 357з-112/19.01.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Ответникът Д.Д не е изразил становище в касационното производство.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд и част от мотивите му, обосновали отмяна на акта, се споделят от касационния състав.

Спор по фактическата обстановка няма, спорът по делото е правен. Той касае правната оценка на установените факти по повод на наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност" за срок от една година на Добрев. Същият заема длъжността младши инспектор в група "Охранителна полиция" към РУ - А. и е наказан за неосъществен пътен контрол извън служебния автомобил и напускане на границите на разпоредените за обслужване маршрути по време на нощно дежурство.

Установено е, че Добрев е санкционира н за неизпълнение на служебните му задължения по чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 8121з-929/2014г. на МВР за ППД, които регламентират, че при неизпълнение на ППД нарядът осъществява превенция на правонарушенията, чрез видимо присъствие в обслужваната територия за лесна и навременна комуникация с гражданите, с цел съдействие и реагиране при необходимост, както и, че на установъчните пунктове, разпоредени в указанията по чл. 29 ППД, се осъществява извън служебните помещения и МПС, като полицейските органи извършват и обход пеша в рамките на указаните за пункта граници за изпълнение на конкретни задачи.

Изводът на дисциплинарно наказващият орган е, че неизпълнението на всяко едно от задълженията по чл. 56, ал. 1 и 2 от сочената инструкция, както и неоказването на съдействие на служителя от пътен контрол/ с когото са в смесен екип/ и неосъществяването на контрол за заемане на точните места за контрол в отделните часови диапазони представлява самостоятелно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР.

В тази връзка обосновано и законосъобразно административният съд приема, че в процесната заповед липсват мотиви относно квалификацията на установените нарушения като системни по смисъла на § 1, т. 22 от ПЗРЗМВР от една страна, а от друга - не са налице обстоятелства, които дават основание за подобна квалификация. Вярно е, че с поведението си едно лице може да осъществи състави на повече от едно нарушение, но това не е достатъчно същите да се квалифицират като системни. Както административният съд правилно отбелязва, необходимо е трайно, постоянно и повтарящо се в различни ситуации и времеви периоди поведение. Т. е. системността се квалифицира по обективен признак „повторяемост“, който разкрива устойчивост в неправомерното поведение на лицето. Този елемент в случая не е налице, тъй като нарушенията са установени само в рамките на едно дежурство в наряд. Неправилната правна квалификация на нарушенията като системни е довело до неправилно приложение на материалния закон при определяне вида на наложеното наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспореното решение и то следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281 от 23.06.2017 г., постановено по адм. дело № 55/2017 г. по описа на Административен съд - Добрич. Решението е окончателно.