Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба подадена П. Р. Х. против решение № 213 от 21.06.2016 г., постановено по адм. дело № 165 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - В. Т, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 366-3311 от 28.12.2015 г. на началника на сектор "Пътна полиция" ("ПП") при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - В. Т.

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е приел, че СУМПС на Х. е било ограничено и временно отнето за нарушение в друга държава членка на Европейския съюз (ЕС). Сочи, че действително жалбоподателят е допуснал сериозно пътнотранспортно произшествие в Румъния, за което е бил признат за виновен и му е наложено съответното наказание. Наред с наказанието лишаване от свобода, с приложение на разпоредбите за условно осъждане, му е било наложено и аналогично на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК) наказание - лишаване от правоуправление на МПС, на територията на Р. Р, за срок от една година и четири месеца, като и по отношение на това наказание съдът е отложил изпълнението за срок от две години. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че не е бил лишен от право да управлява МПС на Румънска територия и свидетелството му за това не е отнемано. В контекста на изложеното счита, че съдът неправилно е счел, че следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 11, т. 4 от Директива 2006/126/ЕО. Във връзка с представено в касационното производство постановление № 337/2016 г. от 21.03.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура – В. Т, излага, че обжалваната заповед изрично е посочено, че...