Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. против Решение № 427/20.03.2017 г., постановено по административно дело № 2784/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № 161204605/11.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с Решение № 438/07.05.2013 г. на заместник директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. П. относно определени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ отм. за 2006 г. в размер на 7 352, 52 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 251, 44 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 485, 99 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 785, 15 лева, ведно със съответните лихви.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и необосновано, като основно се оспорват правните изводи, възприети от съда относно характера на внесените и изтеглени парични средства от личните сметки на съпруга на ревизираното лице. Съдът е приел, че тези суми са от дейността на едноличния търговец и по отношение на тях следва да се изключи презумпцията за съвместен принос, респективно е изключил от паричните потоци на Д. тези суми, в резултат на което е приел, че недостиг на парични средства не е налице и лицето не дължи допълнително подоходен данък. Приходната администрация твърди, че този извод е необоснован, тъй като по делото не са представени каквито и да било доказателства за това, че тези банкови сметки обслужват търговската дейност на Х. Д., следователно за същите важи разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) отм. ,...