Производството е по гл. ХІІ от АПК.

Образуване е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас срещу решение № 112 от 31.01.2017 г. на Административен съд Бургас по адм. д. № 672 по описа за 2016г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 1301276/12.08.2013г. на органи по приходите при ТД на НАП Бургас, установяващ в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС в размер 13 060.89 лева за данъчен период м. 12.2009 г. и за закъснителни лихви в размер 4 812.24 лева и допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетни периоди 2007 и 2009 г. в размери съответно 436.29 лева и 1 042.68 с лихви за забава. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Приема, че е доказано осъществяването на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК и с РА правилно е определена основата за облагане с ДДС и прекия данък. По неговата интерпретация на фактите механизмът на предоставяне на търговските отстъпки от продавача изключва възможността стопански субект различен от адресата на РА да е придобил стоките, с чиято последваща реализация е обвързано съществуването на установените с акта публични задължения. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира се деловодни разноски.

Ответникът по касация – [фирма] отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените пред касационната съдебна инстанция разноски.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Оспореният пред АС Бургас утежняващ административен акт е заключителен в производство, проведено по реда на чл. 122-124 от ДОПК, чието прилагане е обосновано със съществуването на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Според тезата на органите по приходите ревизираното лице не е отразило в дневниците...