Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представен от адвокат Р., срещу решение № 2353/12.12.2016 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 3124/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16001315001521-091-001/12.08.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден при оспорването по административен ред. Оплакванията на касатора са относими към противоречието с материалния закон и съществените процесуални правила, като касационни основания за неправилност на обжалваното решение. Конкретни са доводите за неправилна оценка от съда на писмените доказателствени средства за установяване на изпълнението на доставките, за които е отказано с РА право на приспадане на данъчен кредит. Обосновава съществуването на предпоставките за признаване право на приспадане на данъчен кредит с позоваване на практика на СЕС. Искането е за отмяна на решението, а имплицитно и на РА.

Ответникът по касация директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АСП е оспорен потвърденият, при оспорването по административен ред, ревизионен акт № Р-16001315001521-091-001/12.08.2015г., с който са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ 30 752.99 лева и за закъснителна лихва 2 216.70 лева, в резултат на отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството, упражнено в данъчни периоди м. 06, м. 9, м. 11 и м. 12.2014г.. Отреченото данъчно право е в размера на определеното с РА данъчно задължение по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]. Предмет на...