Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив, срещу Решение № 2346 от 09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1684/2016 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-152 от 17.06.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, ведно с потвърденото с него разпореждане № [номер] от 11.01.2016 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че осигурителният стаж след 1997 г. задължително се отчита при определяне размера на пенсията и затова невнасянето на осигурителни вноски за част от този период е основание пенсията да бъде определена в минимален размер. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт.

Ответникът по касационната жалба – Е. К. С., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е отменил оспорения акт, като е приел, че на лицето следва да бъде определен действителен размер на пенсията въз основа на данните от осигурителния доход през периодите на зачетения осигурителен стаж след 1997 г.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С...