Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез пълномощник адв. Д. М., против Решение № 276 от 24.02.2017 г. по адм. дело № 2424/2016 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Заповед № 970 от 02.06.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - [населено място].Доводите на касатора са за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Исканията са за отмяна на решението като неправилно, претендира се и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

О. Д на Районна здравноосигурителна каса не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е основателна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд –Пловдив е била Заповед № РД - 970 от 02.06.2016г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, потвърдена с Решение № РД-15-52 от 15.08.20146 г. на Управителя на НЗОК, с която на [фирма]- [населено място] е наложена санкция финансова неустойка в размер на 50 лв. / петдесет лева / за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 от договора между страните.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Пловдив е извел извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни...