К. Д на Дирекция „МДТ” при община П. моли да бъде отменено решение № 164/09.02.2017г. по адм. д. № 2386/2016 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация № 472/29.06.2016 г. на главен инспектор М. Н. в отдел „Събиране и контрол” на Дирекция „Местни данъци и такси” при О. П във частта, потвърдена с решение №21№20.09.2016г. на директора на Дирекция „МДТ” при О. П като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли актът да бъде отменен, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, І отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на задължения по декларация № 472/29.06.2016 г. на главен инспектор М. Н. в отдел „Събиране и контрол” на Дирекция „Местни данъци и такси” при О. П във частта, потвърдена с решение №21№20.09.2016г. на директора на Дирекция „МДТ” при О. П, с който са определени задължения за такса битови отпадъци за 2016г. за сметосъбиране и сметоизвозване 862, 68лв и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения в размер 515, 12лв. Със същото решение съдът е върнал преписката на органа по приходите при О. П за предприемане на действия по компетентност съобразно мотивите на решението. Недвижимият имотът, за който е определена таксата се намира в [населено място] на [улица], представляващ УПИ [номер], кв.[номер], по плана на [населено място], състоящ се от 4020кв. м. с две производствени сгради и две битови сгради с обща отчетна стойност 575 117, 17лв.
В мотивите си съдът е приел, че на 26.11.2015г. дружеството е подало заявление за отказ от предоставяне на услуги от общината по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане (депониране) на битови отпадъци от 1.01.2016г., по което общината не се е произнесла. Съдът е приел, че с непроизнасянето е допуснато съществено процесуално нарушение и поради това не следва да се произнася по съществото на спора.
Изводът противоречи на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, според който по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. В заявлението от 26.11.2015г. дружеството е поискало предоставените контейнери (вероятно собственост на общината) на площадката на дружеството във връзка с предоставяните услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и депониране, да бъдат прибрани от собственикът им. Заявлението от 26.11.2015г. е адресирано до кмета на общината, който съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на НАП. Според чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите от общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал. 4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината. Заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ е приложена на стр. 127 от делото. В отклонение от съдържанието на заповедта съдът е приел, че липсват доказателства за компетентност на заместник кмета, издал заповедта. В ДОПК липсва уредба с какъв акт следва да се произнесе органът по приходите в общината по заявлението от 26.11.2015г., поради което на основание §2 от ДОПК е приложим чл. 21, ал. 1 от АПК, според който отказът да се издаде индивидуален административен акт е индивидуален административен акт. Според чл. 21, ал. 4 от АПК, приложим на основание §2 от ДОПК, индивидуален административен акт е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК непраизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Според чл. 58, ал. 2 от АПК, когато производството е образува в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаване на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. По чл. 84, ал. 2 от АПК мълчалив отказ може да се оспорва в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе. По заявлението от 26.11.2015г. кметът или друг орган на общината не се е произнесъл. Няма данни дружеството да е обжалвало мълчалив отказ по заявлението от 26.11.2015г., поради което съдът следваше да приеме, че мълчаливият отказ е влязъл в сила, а не да връща преписката на общината за произнасяне по това заявление.
Връщането на преписката е недопустимо и по чл. 160, ал. 1 от ДОПК, в който изчерпателно са изброени правомощията на съдът при обжалването на ревизионен акт, приложими в случая на основание чл. 144, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Според чл. 160, ал. 4 и 3 от ДОПК в това производство съдът след като отмени акта не разполага с правомощие да връща преписката на административния орган.
В решението съдът е обсъдил част от събраните доказателства, други е игнорирал напълно в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложим на основание §2 от ДОПК. В съдебно заседание на 11.01.2017г. пълномощникът на дружеството е заявил че не възразява по приемането на представените доказателства в предишното съдебно заседание, които са частни удостоверителни документи, които оспорва. Заявил е също, че оспорва писмо № 5717/02.12.2016г. на ОП”Чистота”, протоколи за отчитане на извършени дейности, маршрутни графици и ежедневни протоколи, всички издадени от ОП”Ч.” с приложенията към тях. Съдът следваше на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК да даде възможност на ответника да заяви ще се ползва ли от оспорените доказателства и да открие производство по оспорването на доказателствата, а на основание чл. 193, ал. 3 от ГПК следваше да разпредели доказателствената тежест за страните по оспорването на документите.
Допуснатите процесуални нарушения от съда са съществени, тъй като са довели до постановяване на необосновано решение, постановено в нарушение на процесуалните правила на АПК, ГПК и ДОПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се открие производство по оспорване на доказателства по чл. 193, ал. 2 от ГПК и да се обсъдят събраните по делото доказателства. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 164/09.02.2017г. по адм. д. № 2386/2016 г. на Административен съд - Пловдив.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.