Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба на областен управител на област С. З, против решение № 115 от 16.05.2016 г., постановено по адм. дело № 4 по описа за 2016 г. на Административен съд – С.З.Р оплакване за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за неговата отмяна, и решаване на спора по същество. Моли също за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – Общински съвет С. З, в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрк. В. изразява становище за нейната неоснователност. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, както и да бъдат присъдени разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд – С. З е било образувано по направено по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) /ЗМСМА/ и чл. 40, ал. 3 и чл. 42, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОС/ оспорване от областния управител на област С. З, обективирано в заповед № АК-01-ЗД-2/06.01.2016 г. срещу решение № 128 по протокол № 5 от проведено на 17.12.2015 г. заседание на Общински съвет – С. З, в частта му, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 3, ал. 1, т. 4, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на [община] се определя „Гараж № 1“, находящ се [улица] [населено място], община и област С. З, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [номер], със застроена площ от 24.47кв. м, за обезщетяване на наследниците на Т. Д. К., чиито имоти са отчуждени. Съдът е установил, че процесното решение на общинския съвет е прието в изпълнение на влязло в сила решение № 4/ 28.01.2009 г. по адм. дело № 658/2008 г. по описа на Административен съд – С. З, потвърдено с решение № 8310/22.06.2009 г. по адм. дело 3941/2009 г. по описа на ВАС, за определяне на общински имоти за обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са били отчуждени, във връзка с образувано административно производство и произнасянето на кмета на [община] по направеното от Т. К. искане на основание чл. 103, ал. 5 във вр. с чл. 95 от ЗТСУ отм. , във връзка с § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за изменение на влязла в сила допълнителна заповед № СД-200 от 02.06.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС – [населено място]. По чл. 100 от ЗТСУ отм.
С решението си съдът е приел, че така постановеното решение на Общински съвет С. З е законосъобразен индивидуален административен акт, постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Основание за този извод на съда е, че при приемане на процесния акт, общинският съвет не действа при условията на обвързана администрация като форма на административна дейност, а действа при условията на оперативна самостоятелност. Направил е извод, че органът на местно самоуправление може да определи и различни от предложените от кмета на общината жилищни имоти за обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени. Заключил е, че противното би означавало да се ограничи упражняването на правомощието на общинския съвет, включено в нормативно регламентираната му компетентност по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 42, ал. 2 от ЗОС.
Решението е допустимо, обосновано и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и съвкупност и при съобразяване на възраженията на страните е направил правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново.
Установената по делото фактическа обстановка не е спорна. В конкретния случай оспореното решение на общинския съвет е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, и чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на [община], във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗОС. Посочените разпоредби, регламентират като компетентност на органа на местно самоуправление приемането на решения за разпореждане и управление с общинско имущество, както и конкретните правомощия на кмета на общината във връзка с това. Правилно съдът в мотивите си е приел, че съгласно разпоредбата чл. 42, ал. 2 от ЗОС и чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилищни имоти на територията на [община], определянето на предназначението по чл. 42, ал. 1 от ЗОС на общинските жилища, респ. промяната на тяхното предназначение, се извършва от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Обоснован е изводът на административния съд, че при упражняване на правомощието си по чл. 42, ал. 2 от ЗОС, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет не е обвързан от направеното от кмета на общината предложение и може да определи и различни от предложените от него жилищни имоти за обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени. В настоящото производство съдът правилно е констатирал, че общинският съвет е действал в рамките на предоставените му по закон правомощия – чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, процедирал е при изискуемия от закон кворум и е взел решението си с изискуемото от закона мнозинство. От така установените факти се налага извода, че общинският съвет е спазил нормативно регламентираните материалноправни и процесуалноправни правила за приемането на решението си, поради което законосъобразно е заключил, че оспорването на областния управител на област С. З е неоснователно.
Неоснователни са доводите на касатора посочени в жалбата, че процесният административен акт е приет без да бъдат изложени мотиви от органа, Видно от мотивите на първоинстанционното решение е, че съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспореното решение на Общински съвет С. З на всички основания по чл. 146 от АПК.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че решението на Административен съд – С. З е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не е налице посоченото от касатора касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
При този изход на делото на Общински съвет С. З следва да се присъдят направените по делото разноски, като бъде осъден касационния жалбоподател да заплати сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 16.05.2016 г., постановено по адм. д. № 4 по описа за 2016 г. на Административен съд отм. а Загора.
ОСЪЖДА областен управител на О. С. З, [населено място], [улица], да заплати на Общински съвет С. З сумата от 300 /триста/лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.