Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. А. П., В. Х. П. и В. П. М., срещу Решение № 3641 от 30.05.2016 г., постановено по административно дело № 1165/ 2016 г. на Административен съд - София град (АССГ). Считат съдебното решение за необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила– чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на решаващия съд, че Л. М. е участвала и е била осъдена по иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД, а не по иск по чл. 7, ал. 1 от Закон за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), което е пречка за получаване на обезщетение по чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ (ЗАКОН ЗА ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЦИ НА ОДЪРЖАВЕНИ ИМОТИ) (ЗОСОИ). Считат за неправилно приетото от съда, че искането за заплащане на обезщетение е просрочено, поради изтичане на преклузивния срок по чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ. Молят да се отмени решението на АССГ и да се присъдят направените съдебно деловодни разноски.

О. О управител на област С., в писмен отговор моли да се остави без уважение подадената касационна жалба като неоснователна и да се потвърди като правилен постановения съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за верен крайният извод на АССГ, че неупражняване на правото в срока по чл. 9 ал. 5 ЗОСОИ изключва възможността за уважаване на предявеното искане в процесния случай. Приема, че обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването като краен резултат следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което я прави процесуално допустима.

Производството пред АССГ е образувано по жалба на А. П. М. и В. П. М. срещу Заповед № РД-22-011/ 02.12.2015 г. на Областен управител на област С., с която е отказано да се разгледа искането на А. П. М. и В. П. М.– за обезщетение с компенсаторни записи за недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, с площ от 74.71 кв. м., заедно с избено помещение с площ от 9.17 кв. м., таванско помещение с площ от 6.71 кв. м., заедно с припадащите се 8.029 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, като недопустимо. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт.

В хода на съдебното производство жалбоподателят А. П. М. е починал и в качеството си на негови наследници като жалбоподатели са конституирани Д. А. П., В. Х. П..

С обжалвания съдебен акт - Решение № 3641 от 30.05. 2016 г., постановено по административно дело № 1165/ 2016 г. на Административен съд - София град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на В. П. М. и Д. А. П., В. Х. П., в качеството им на наследници на жалбоподателя А. П. М., срещу Заповед № РД-22-011/ 02.12.2015 г. на Областен управител на област С., като неоснователна и са ОСЪДЕНИ В. П. М. и Д. А. П., В. Х. П., да заплатят на О. У на О. С по - равно сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да достигне до този резултат от АССГ е прието, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и е спазена установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 59, ал. 2 от АПК, както и административно-производствените правила, като релевантните по случая факти са правилно установени. Намира, че процесната заповед е издадена и в съответствие с приложимите материално-правни норми и наведените в този смисъл доводи от жалбоподателя за незаконосъобразност на акта са неоснователни.

Посочва, че в процесния случай, от приетите по делото писмени доказателства, не се установява по отношение на жалбоподателите, в качеството им на наследници на Л. М., да са налице тези законови предпоставки и същите да са правоимащи лица по чл. 7, ал. 2 от ЗВСОНИ.

Според съда безспорно е в случая, че с оглед на датата на влизане в сила на съдебното решение– 02.05.1995 г., към датата 23.10.2015 г. жалбоподателите са подали искане, извън законоустановените преклузивни срокове по чл. 9 от ЗОСОИ.

В заключение решаващият съд счита, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а така подадената жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно и законосъобразно.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В случая предмет на разглеждане е бил изричен отказ на администрацията да разгледа искане, поради което съдебното производство е следвало да се проведе по чл. 197 и сл. от АПК. Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като проведеното производство по чл. 145 и сл. АПК, предвид откритото съдебно заседание, гарантира в по - голяма степен реализиране на процесуалните права на заинтересованите лица.

Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При коректно изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават изчерпателни и обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателите.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдебното решение страда от съществен порок, касаещ приложимото материално право. Производството по ЗОСОИ има за цел да определи и обезщети тези правоимащи, на които собствеността не може да бъде възстановена реално, защото са станали публична собственост на държавата и общините, придобити са добросъвестно от трети лица или върху тях са извършени строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане. Съдът на база приетите доказателства и след анализ на относимия материален закон, правилно приема за законосъобразна атакуваната заповед.

С чл. 9 ал. 3 – 5 ЗОСОИ законодателят е регламентирал предпоставките и сроковете за предявяване и разглеждане на исканията за обезщетения включително, когато има неприключени дела по чл. 7 ЗВСОНИ и когато са налице влезли в сила решения преди влизане в сила на цитираните разпоредби.

Безспорно се установява от приложените по делото доказателства, че по отношение на наследодателя на жалбоподателите към датата 17.01.1994 г. е било налице влязло в сила съдебно решение, на СГС на 26.09.1994 г. /л. 60/, с което е оставено в сила решение на СРС за прогласяване на нищожност на договора за покупко продажба на процесния недвижим имот от 7.05.1991 г. Към датата 02.05.1995 г. с Решение №513 от 02.05. 1995г., постановено по гр. дело № 227/ 1995 г. на ВКС е оставена без уважение молбата на Л. М. за отмяна по реда на надзора на влязлото в сила съдебно решение. Жалбоподателите през 2015 г. с молба вх. № 92/100 от 23.10.2015 г. са направили искане за обезщетяване по ЗОСОИ.

Правилно АССГ е приел, че в процесния случай се касае за прогласяване на нищожност на договор за покупко - продажба по реда на чл. 26 ЗЗД, а не за съдебно производство, развило се по предявен иск за възстановяване на собствеността по чл. 7 ЗВСОНИ. В тази връзка обосновано съдът приема, че жалбоподателите, в качеството им на наследници на Л. М., не са правоимащи лица по смисъла на чл. 5, ал. 3 от ЗОСОИ, поради което правилно административният орган е приел искането им за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи за недопустимо. Предвид данните по делото същите могат да претендират да получат обезщетение за обявения за нищожен договор по общия исков ред.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на Административен съд - София град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При така изложените мотиви настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3641 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 1165/ 2016 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.