3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 238

гр. София, 26.03.2021 година

В. К. С - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

като изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 3653/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби.

Първата жалба е подадена от ответника и работодател „Осъм“ АД срещу решение № 170/20г. на ЛОС в частта, в която е осъден на основание чл. 200 КТ да плати на ищцата Г. Г. Н. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50262, 24лв. до 60383, 57лв., поради настъпила смърт на наследодателя на ищцата при трудова злополука. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приспаднал от определения размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД първо платеното застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, а чак след това е приспаднал определения процент съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ. Според касатора първо трябва да се приспадне процентът съпричиняване от размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, а едва след това да се извади платеното застрахователно обезщетение. Във връзка с тези доводи в изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса как се определя размера на обезщетението по чл. 200 КТ във връзка с чл. 52 ЗЗД, когато е установено съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ и е платено застрахователно обезщетение по застраховка „Трудово злополука“. Представена е съдебна практика на ВКС, в която е имано предвид, че при определяне на обезщетението първо се приспада процента на съпричиняване, а едва след това се...