Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

„Клас“ ООД обжалва определение № 260137 от 09.11.2020 г. по ч. гр. д. 838/20 г. Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено определение № 260010 от 31.08.2020 г. на РС – Велинград за връщане на искова молба вх. рег. № 2631 от 18.02.2020 г., подадена от „Клас“ ООД срещу В. Х. К. и е прекратено производството по делото.

Излага съображения, че има правен интерес от предявяване на иска. Счита, че договорът за аренда не бил прекратен на сочените от арендодателя В. Х. К. основания по чл. 27, ал. 1 т. 2 ЗАЗ вр. чл. 87 ЗЗД, поради това и вписаното обстоятелство в регистъра се явявало несъщeствуващо по смисъла на чл. 90 от ЗКИР. Съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър, можело да бъде оспорено. Заличаването предполагало иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Счита, че след като се засягат правата му, то имал интерес от предявяване на иска. С извършеното вписване се засягали правата му договор за аренда, Следвало да се заличи вписването. Излага подробно съображения.

Моли да се отмени определението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи на първо място, че определението е вероятно недопустимо и счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК. Както и поставя следните правни въпроси, за които твърди, че са основания за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

1. Задължен ли е сезираният съд да определи правната квалификация на предявения иск, извеждайки действителното основание на спорното материално право, като изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита, без при това да е обвързан само от правната квалификация на иска въз основа на предложената от ищците юридическа формулировка на основанието на иска. Позовава се на т. 13 от ППВС 2/77 г., т. 19 от ТР 1/2001 г..

2. Допустим ли е самостоятелен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК вр. чл. 88 и чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост и недействителност на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство в имотния регистър? Счита, че произнасянето по този въпрос е в противоречие с трайната практика, изразена в решение № 692 от 30.3.2011 г. по гр. д. 1934 /10 г., 3 ГО, определение № 304 от 27.6.20213 г. по ч. гр. д. 2821/13 г., 1 ГО, определение № 37 от 20.1.2016 г. по д. 6168/15 г. 4 ГО., определение № 154 от 20.3.2015 г. по ч. т.д. 119/15 г.

3. Налице ли е правен интерес от предявяването на исковете по чл. 537, ал. 2 вр. чл. 88 ЗКИР и чл. 90 ЗКИР, ако към датата на предявяване на иска вписването не е било заличено? Позовава се на разрешаването на този въпрос в противоречие с практика та на ВКС, изразена в определение № 304 от 27.6.2013 г. по ч. гр. д. 2821/13 г., 1 ГО, определение № 37 от 20.1.2016 г. по дело 6168/15 г. 4 ГО.

Ответникът В. Х. К. оспорва частната жалба. Счита, че жалбата е неоснователна. Подробно излага съображения. Посочил е, че дори при уважаване на иска, касаторът не би могъл да защити правата си, защото срокът на договора за аренда изтичал и именно това обосновавало извод, че искът е недопустим, тъй като не може да се отрази на правата на ищците да се заличи вписването на несъществуващо обстоятелство, разваляне на договора за аренда.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима. Подадена е срещу определение, подлежащо на обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Доколкото е прекратено производство и по неоценяем иск, то ще следва да се приеме, че не е налице ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 3 от ГПК.

С определение № 200137 от 9.11.2020 г. по ч. гр. д. 838/20 г., Окръжен съд Хасково е потвърдено определение № 260010 от 31.8.2020 г. по гр. д.№ 100/2020г. по описа на РС-Свиленград, с което е прекратено производството по исковете на „Клас“ ООД, [населено място] против ответницата В. Х. К.. Въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 90 ал. 1 от ЗКИР, с които се претендира да се признае за установено по отношение на ответницата, че сключеният между страните Договор за аренда от 04. 02.2016г. не е прекратен с уведомление за едностранно прекратяване от 08.07.2019г., както и че вписването на едностранното му прекратяване в СВ при РС-Свиленград представлява несъществуващо обстоятелство. Позовал се е на обстоятелството, че първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение като е дал указания на ищеца да посочи цената на иска и внесе държавна такса по неоценяем иск – за установяване несъществуващо обстоятелство, както и да впише исковата молба. Въззивният съд е възприел, че уточнението на исковете е, че „ Договорът за аренда, вписан в СВ с вх.№469/04.02.2016г.,том1, Акт № 121/2016г. при РС-Свиленград не е прекратен с Уведомление за едностранно прекратяване на договора за аренда, вписано в СВ при РС-Свиленград с вх.№2284/08.07.2019г. и вх.№2282/08.07.2019г.,том 2, Акт 013782019г. по персоналната партида на ответницата, с оглед на което да се признае за установено несъществуването на вписано обстоятелство - едностранно прекратяване на посочения договор за аренда с описаното уведомление по персоналната партида на ответницата.“ Възприел е, че ищецът е мотивирал правния си интерес като засегнато от вписания акт лице, чийто права са нарушени, а именно получаване на субсидии.

С оглед всички твърдения, въззивният съд приема, че ищецът като арендатор ще получи по-пълна защита с предявяване на осъдителен иск, в производството, по който да докаже, че е изправна страна и не са налице предпоставките за разваляне/прекратяване на договора, както и иск за установяване съществуването на арендно правоотношение. Но не и правен интерес от отрицателен установителен иск, тъй като нямало да се установи правоотношението между страните. Относно иска с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК вр. чл. 90 от ЗКИР, съдът също е приел, че липсва правен интерес, защото щял да бъде прекратен договорът за аренда в хода на производството, факт, който на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да се зачете и при липса на данни за продължаване на срока за аренда, няма интерес от установяване несъществуване на вписано обстоятелство за предходен период. Изложени са мотиви, че с едно евентуално заличаване на вписването не биха се възстановили правата на ищеца по арендния договор, поради което с посочения иск, ищецът не би могъл да защити правата си. По всички изложени съображения, въззивният съд е потвърдил прекратителното определение на районния съд.

Допускането на касационно обжалване на определенията на основание чл. 274, ал. 3 от ГПК, се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Служебно може да се допусне касационно обжалване, ако при проверка на обжалвания акт се установи, че може да е налице нищожност на същия или е налице вероятност да е недопустим. При извършената служебна проверка, такива основания, предвидени в чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, не се установяват.

На първо място следва да се отбележи, че въззивният съд е потвърдил определението на първоинстаницонния съд и в частта, с която е прекратено производство по формулирания петитум за признаване, че договорът за аренда не е прекратен. Прието е, че така предявеният иск е за факт, който е иск за установяване несъществуването на факт. А такъв иск е недопустим, доколкото могат да се установят само факти, за които това изрично е предвидено в закона. Това е обусловило и извод за потвърждаване на определението. В този смисъл липсва евентуална недопустимост на постановеното определение.

По отношение на позоваването на липсата на предпоставки за прекратяване на договора за аренда и поради това формулиране на иска за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, настоящият съдебен състав намира, че също не е налице недопустимо произнасяне на въззивния съд. Налице е редовност на исковата молба в тази част, ясно са посочени фактите и формулиран петитум. Това налага извод, че не е налице произнасяне преди отстраняване нередовността на исковата молба.

По отношение на мотивираните от касатора правни въпроси настоящият съдебен състав намира следното:

Ищецът е заявил, че иска да се установи, че вписаното обстоятелство – разваляне на договора за аренда с покана, отправена от арендодателя до арендополучателя, е несъществуващо обстоятелство, тъй като не е налице право на разваляне на договор за аренда за ответницата и това налага извод, че е налице несъществуващо обстоятелство, като се иска да се установи вписването на несъществуващо обстоятелство и като последица да се отмени вписването му.

По отношение на първия правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че въпреки необходимостта и задължението, съдът да извърши правна квалификация на исковете, така поставеният правен въпрос не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Правните въпроси, свързани с правилността на обжалвания акт, не съставляват общо основание за допускане касационно обжалване, както е разяснено в т. 1 от ТР 1/2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на втория поставен въпрос, е включен в предмета на спора, но не е обусловил изхода на даденото от въззивния съд разрешение. Изискването на чл. 280 от ГПК, е посоченият от касатора правен въпрос, като общо основание за допускане касационно обжалване, да е включен в предмета на делото, да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил изхода на спора. В настоящия случай, даденото разрешение от въззивния съд е свързано с обстоятелството, че дори и да се даде защита на правата на ищеца, то тази защита не може да го ползва, тъй като правата му на ползване на имота, на основание договор за аренда, ще се прекратят с изтичане на срока на договора. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС, изразена в определение 154/20.3.2015 г. по ч. гр. д. 119/15 г. на ВКС, 2 ТО приема, че съгласно чл. 90 от ЗКИР е налице възможност да се предяви иск за заличаване на вписването в имотния регистър, когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването или несъществуване на вписано обстоятелство. Заличаването се извършва след успешно проведен иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК, врчл. 88 и чл. 90 от ЗКИР. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗКИР до въвеждането на имотния регистър по ЗКИР за съответния съдебен район със заповед на Министъра на правосъдието по чл. 73 от ЗКИР, вписването се извършва по реда, предвиден в Правилник за вписванията. При вписване прекратяване на аренден договор се прилага чл. 27, ал. 2 от ЗАЗ. В този случай, страната, която твърди, че е налице невъзникнало, несъществуващо обстоятелство, има право да предяви иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Но в конкретния случай, обуславящо за прекратяване на производството по делото е наличието на конкретен факт, а именно изтичане срока на договора, което е настъпило в хода на процеса на 30.09.2020 г. Това е обусловило изхода на спора, а не въпросът дали е допустим самостоятелен иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. Следва да се приеме, че така даденото разрешение, макар и да не съставлява посочения от касатора въпрос, не е разрешено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определение № 304 от 27.6.2013 г. по ч. гр. д. 2821/13 Г., ВКС, 1 ГО.

Както е посочено вече наличието на правен интерес е предпоставка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно в хода на производството и при съобразяване на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предмет на иска е само вписването. Целта на уважаване на исковете е, съдебното решение да даде защита на съществуващи за ищеца права. Допустимостта с оглед правния интерес се обуславя не само от наличието на вписване на засегната с права на ищеца, а и да се постигне за ищеца резултат, т. е. да има значение за правата му при действие на заличаване на вписването занапред. При прекратяване на правата на ищеца в хода на процеса, отпада и правния му интерес като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща правото му на иск. Ето защо и вторият въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на третия поставен правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че с оглед изложените обстоятелства във въпрос 3, предсрочното прекратяване на договора за аренда и вписването на това обстоятелство в Службата по вписванията, е от значение за правата на ищеца не само по отношение на арендодателя, а и по отношение на Държавата във връзка с получавани от него субсидии за земеделски производител. Това той е посочил и в подадена молба до първоинстанционния съд за отстраняване на посочените му нередовности. Действително молбата не е детайлна с оглед конкретния срок за отправяне на искане за подпомагане за стопанска година, дали е включен този срок вече в подадено заявление за подпомагане, по кой ред на кое основание или би могъл да се включи за следваща стопанска година. Но от изложените обстоятелства, макар и недоизяснени, може да се направи извод, че ищецът е посочил най-общо правния си интерес от установяване несъществуване на вписано обстоятелство, дори и при възможността, срокът на прекратяване на договора за аренда да настъпи. Но изводите на въззивния съд са свързани с действието на решението, което е поискано да се постанови, а именно занапред. Отчитайки, че се иска установяване на несъществуващо обстоятелство, вписано на 8.7.2019 г., отчита, че и договорът, на който се позовава ищецът е срочен и срокът изтича на 31.08.2020 г. и действието на решението за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, което е занапред, както бе посочено вече. По този начин, въззивният съд не е разрешил поставения правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, изразена в множество решения и определения. Поради това и поставеният въпрос 3 не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. Посочените определения, с които касаторът обосновава допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, не могат да разкрият основателността на становището му. В двете е посочено, че следва да има правен интерес от предявяване на иска, който се изследва и при условията на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, ответникът е заплатил в брой възнаграждение на представляващия го адвокат в размер на 500 лв. Поради това е доказано извършването на разноски.

Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 260137 от 09.11.2020 г. по в. ч.гр. д. 838/20 г., Окръжен съд – Хасково.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, „КЛАС“ ООД, ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на В. Х. К., ЕГН [ЕГН] [населено място], [улица] сумата от 500 лв, направени разноски по делото пред касационната инстанция.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: