Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ТЕРЕМ - ХОЛДИНГ“ ЕАД против решение № 922/27.04.2020г. по в. т.д. № 3921/2019г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение № 722/15.04.2019г. по т. д. № 7105/2016г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от акционерното дружество срещу Министерство на отбраната иск по чл. 327 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200 000 лева по договор № УД-03-90/30.12.2004г. като погасен по давност.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че вземането не е погасено по давност, тъй като е налице предоговаряне на срока на плащане на процесната сума, в резултат на което давностният срок за плащане е започнал да тече на 17.10.2011г. Излага становище, че е налице извънсъдебно признание на задължението от страна на МО с положената резолюция „Да“ и „Съгласен“ от постоянния секретар на отбраната върху докладна записка вх.№ 24-01-790/17.10.2011г., с която се прави предложение от директора на Дирекция „Инвестиции в отбраната“ „военно-морските сили да осигурят необходимите финансови средства за приключване на договора“. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение съгласно фактура № 5170/01.06.2020г., приложена към касационната жалба.

Ответникът по жалбата и по делото, Министерство на отбраната, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Апелативният състав е приел, че между „Терем“ ЕАД /сега „Терем холдинг“ ЕАД/ и Министерство на отбраната е възникнала валидна облигационна връзка, породена от договора за продажба на два корабни двигателя тип „М-507. Уговорено е и съпътстващо задължение на търговското дружество - продавач да достави и монтира двигателите за собствена сметка. Същото е подчинено на основното задължение, а именно да се прехвърли собствеността върху вещи от посочения вид и качеството, поради което не променя характера на договора като такъв за продажба. Установено е, че доставените двигатели са от вида, който е поръчан, и са придружени с необходимите документи. Тъй като същите са имали отклонения от качеството - разликата в параметрите им, достигане на максимална скорост и са проявили дефекти, продавачът е поправил продадените вещи - два броя корабни двигателя със свои сили и средства. Въззивният съд е взел предвид, че с отговора на исковата молба ответникът МО не е оспорило изпълнението на договора, нито качеството на доставените вещи, а е направил единствено възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Поради тази причина е приел, че не следва да обсъжда подробно изложените съображения във връзка с предявения насрещен иск, тъй като те касаят именно насрещната претенция, но не са заявени във връзка с първоначалната такава.

Решаващият съд е достигнал до извода, че ищецът „Терем холдинг“ ЕАД е изпълнил задълженията си по договор N 9 УД- 03-90/30.12.2004г. и е доставил два броя двигателя тип „М-507“ в уговорения срок. От друга страна е прието, че Министерство на отбраната не е заплатило уговорената цена изцяло и дължи остатъка от същата, а именно - 1 200 000 лева. Същевременно, съдът е намерил за основателно възражението за изтекла погасителна давност, като е счел, че тя е изтекла преди предявяването на иска на 29.08.2016г. Приел е, че изпълнението на договора е приключило с подписване на приемо - предавателния протокол за двигателите на 07.12.2006г. Същевременно е намерил, че дори да се приеме, че изпълнението е прието окончателно с подписване на последния акт за отстраняване на недостатъци, доколкото дейностите за поправка на двигателите са извършени извън уговорения в договора гаранционен срок и представляват действие по чл. 195 от ЗЗД, давността отново е изтекла. В този случай началният момент на давностния срок е 14.05.2010г. и би изтекъл на 14.05.2015г.

Решаващият съд не е възприел доводите на ищеца, че с поставянето на положителна резолюция върху докладна записка рег. № 24-01-790 е направено признание на вземането. Аргументирал се е, че в посочената докладна се прави предложение за създаване на работна група, която да проведе преговори относно процента на отбив от цената на двигателите и да бъдат осигурени необходимите средства за приключване на договора. Счел е, че налице спор между страните относно дължимата сума по договора и че същата подлежи на уточняване. Същевременно въззивната инстанция е приела, че дори да се допусне наличието на съгласие, дадено от лице, което има правомощия да прави признание на задължение, това съгласие касае само наличието на договора и необходимостта от провеждане на преговори относно цената. Намира, че това е юридически факт, който не води до прекъсване на давността и до течение на нов давностен срок.

Въззивният състав приема за неоснователни и твърденията, че с одобряването на одитираните индивидуални ГФО на „Терем ЕАД / сега „Терем холдинг“ ЕАД /, в които са налице счетоводни записвания за това вземане, МО на практика е потвърдило същото и това има характер на признание по смисъла на чл. 116. б.‘‘а“ от ЗЗД. Счита, че с него трябва да бъде заявено ясно и недвусмислено признаването на вземането. Намира, че при утвърждаването на финансовите отчети не се изразява такава воля, а само се прави изявление какво е общото финансово състояние на дружеството.

Апелативният съд е намерил за несъстоятелни и доводите, че издаването на данъчна фактура е елемент от фактическия състав, по силата на който настъпва изискуемостта на вземането и след като фактурата е издадена на 30.09.2011г., то давностният срок започва да тече от 10.10.2011г., защото именно тогава настъпва и изискуемостта. Мотивирано е, че задължението не възниква с издаването на фактура, а само се осчетоводява с нея. Прието е, че макар в чл. 4.2.2 от договора да е уговорено, че плащането ще бъде извършено в срок от 10 дни след монтажа на двигателите и извършване на швартови и ходови изпитания и представяне на описаните в тази клауза документи, сред които е и фактурата, неиздаването на такава не е основание да бъде прието, че не е настъпила изискуемостта. Счита, че наличието на фактура е основание евентуално за изпадане в забава на длъжника, но не може да послужи на кредитора, за да черпи благоприятни последици от обстоятелството, че не я е издал своевременно.

Въззивният съд не е възприел и тезата, че по отношение на това плащане приложение намира ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ), където издаването на фактурата е свързано с възможността принципалът да предвиди плащането в бюджета си. Счел е, че този нормативен акт се прилага във връзка с осигуряване и финансиране на публични блага и услуги, преразпределение и трансфериране на доходи и акумулиране на ресурси от бюджетните организации. Намерил е, че в случая става въпрос за търговска сделка със специфичен предмет и същата се урежда от нормите на ТЗ и субсидиарно от ЗЗД. При определяне на началния момент, от който започва да тече погасителната давност съдът е приложил нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД.

В приложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на спора, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна, или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?; 2/ Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства?; Сочи се наличие на противоречие на атакувания акт с: решение от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, решение № 210/08.10.2018г. по гр. д. № 4971/2017г. на ВКС, решение № 80/02.06.2020 по гр. д. № 4031/2019 на ВКС, решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010 на ВКС, решение № 200/23.12.2019 по гр. д. № 3779/2018 на ВКС; 3/ До кого и как следва да бъде направено изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД?; Твърди се наличие на противоречие на обжалвания акт с: решение № 49/04.04.2017 по гр. д. № 50236/2016 на ВКС, решение № 131/23.06.2016 по гр. д. № 5140/2015 на ВКС, решение № 200/23.12.2019 по гр. д. № 3779/2018 на ВКС, решение № 244/21.01.2020 по гр. д. № 983/2019 на ВКС; 4.1/ Приложими ли са специалните норми на закона по отношение на търговска сделка със страни – търговско дружество (чийто принципал е държавен орган) и същият този държавен орган?; 4.2/ Тече ли давност за вземания на лица, чието имущество по закон е под управление, срещу управителя, докато трае управлението, като се има предвид, че процесното вземане е на „ТЕРЕМ“ срещу МО, под чието управление се намира дружеството?; Поддържа се наличие на противоречие на въззивното решение с решение № 108/15.08.2018 по гр. д. № 5201/2016 на ВКС“.

Касаторът се позовава на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.Сременно отправя искане делото да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до произнасяне на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2019г. във връзка с въпрос № 3.

Третият формулиран от касатора въпрос е предмет на разглеждане по тълк. д. № 4/ 2019г. на ОСГТК на ВКС, образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД?“. Доколкото въпросът е поставен от касатора и е от значение за изхода на делото, производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА производството по т. д. № 447/ 2020г. по описа на ВКС, ТК, II т. о., до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2019г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.