Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ц. Ш. срещу определение № 36 от 7.1.2021 г по ч. гр. дело № 3470/2020 г на САС, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 24420 от 31.8.20 г по гр. дело № 5803/19 г на СГС, Четвърти-Б състав за връщане на подадената от МВР касационна жалба вх.№ 78450/3.8.20 г срещу въззивното решение № 3705/24.6.2020 г по гр. дело № 5803/2019 г на СГС, Четвърти-Б състав.

В жалбата се подържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с процесуалния закон и материалния закон и е необосновано.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което да се разпореди администрирането на подадената касационна жалба.

Ответницата по частната касационна жалба З. П. В. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния й представител адв.Л. Л. от САК.Счита, че не са налице основания за допускане на определението до касационен контрол.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

От данните по делото се установява следното:

С решение № 17002 от 21.1.2019 г, постановено по гр. дело № 50 471/18 г на СРС, ГО, 153 състав е частично уважен, предявеният от З. П. В. срещу МВР иск по чл. 200 ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука до размера на сумата 25 687, 98 лв, като е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер като неоснователен.С решение № 3705/24.6.2020 г по въззивно гр. дело № 5803/2019 г, СГС, Четвърти-Б състав е отменил частично първоинстанционното решение, като е присъдил на ищцата още 30 000 лв, а в останалата част е потвърдил решението на СРС.

Въззивното решение е връчено на МВР на 30.6.20 г чрез А. Ц.-куриер.Касационната жалба на МВР е постъпила в съда на 3.8.20 г, с вх.№ 78450, видно от извършеното върху същата отбелязване.С обжалваното въззивно определение е прието, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е просрочена.Прието е, че съобщението за решението е редовно връчено на страната при условията на чл. 44 ал. 1 ГПК.Нът на връчването му и отразяванията в същото не се оспорват от жалбоподателя, а единствено се твърди, че е постъпило в Правна дирекция на МВР на 1.7.20 г и от този момент следва да тече срокът за подаване на касационна жалба, тъй като в тази дирекция, работят лицата, които осъществяват процесуално представителство пред съд и единствено те могат да изготвят и подадат касационната жалба.Поради това същата е в срок.Въззивният съд не е споделил тези съображения, като е е приел, че релевантният момент от който е започнал за тече срока за обжалване е датата на връчване в канцеларията на ответника-30.6.20 г и е изтекъл на 30.7.20 г-четвъртък, присъствен ден.Поради което постъпилата на касационна жалба вх.№ 78450/3.8.20 г. е процесуално недопустима като просрочена.

В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК т. 1 ГПК са посочени касационните основания по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК.

Формулиран е следният въпрос:

„Връчването на съобщения от съда на лице, различно от това, което осъществява процесуално представителство на страна по делото, по смисъла на чл. 91 т. 13 от ПУДМВР, определя ли датата на връчване за страната или датата, следва да се отчита от момента, в който съобщението действително достигне до лице, осъществяващо процесуално представителство.“

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира, че поставения процесуалноправен въпрос е неотносим по следните съображения:

Разпоредбата на т. 13 от чл. 91 на Правилник за устройството и дейността на МВР предвижда, че Правната дирекция към министерството осъществява процесуалното представителство пред съдилищата по дела, по които страна е МВР.

Връчването на съобщения и призовки до страните по делото се извършва по реда на Г. Ш от ГПК „Съобщения и призовки“.Съгласно разпоредбата на чл. 52 ГПК вр. чл. 49 ГПК съобщенията и призовките до държавните учреждения, каквото е ответника се връчват на мястото където е тяхното седалище.Същите са длъжни да осигурят служител, който да ги приема в работното време.В случая тези законови разпоредби са изцяло съобразени.Съобщението за въззивното решение е надлежно връчено в мястото, където е седалището на ответното министерство, чрез надлежен служител, определен за получава призовки и съобщения.В случая такова лице е куриерът А. Ц., на който са връчвани и други съобщения по делото. Без значение в конкретния случай е обстоятелството кога редовно връченото съобщение е препратено в Дирекция „Правна“, която осъществява процесуално представителство при ответника, тъй като не могат да бъдат дерогирани императивните норми на процесуалния закон, които уреждат начина на връчването на съобщения и призовки до страните по делото.Сочената от касатора норма на чл. 91 т. 13 не предвижда нещо различно от законоустановения начин на връчване, а сочи единствено правомощията на Дирекция „Правна“.Затова поставеният въпрос е без всякакво отношение към предмета на спора.Не е налице и основанието очевидна неправилност, тъй като от изложеното по - горе е видно, че въззивното определение не е постановено противоречие, а в пълно съответствие с процесуалните норми и не е необосновано.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 7.1.2021 г по ч. гр. дело № 3470/2020 г на САС, Търговско отделение, 13 състав,

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.