Производството е по чл. 47 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „КНМ Груп“ ЕООД- [населено място], ЕИК[ЕИК] чрез процесуалния си пълномощник, срещу[Фирма 1]-гр. Варна, ЕИК[ЕИК], за отмяна на решение от 27.05.2020 г. на Арбитражен съд Варна при СНЦ „Правна помощ и медиация”, постановено по арб. д.№ 176/2018 г., на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА – поради липса на арбитражна клауза и на компетентност на арбитражния съд да разреши спора. Твърденията са, че арбитражното споразумение, обективирано в Спогодба - анекс от 23.12.2014 г., е недействително-сключено е от пълномощник без представителна власт. Ищецът се основава на довода, че за сключването на арбитражно споразумение е нужно изрично пълномощно.

Ответникът, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността на исковата молба. Счита, че арбитражната клауза е валидна, като сключена в рамките на предоставената на упълномощеното лице широка обща представителна власт.

По допустимостта на исковото производство съдът се е произнесъл с изрично определение от 29.09.2020 г..

По същество, като съобрази становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното:

С атакуваното арбитражно решение ищецът по настоящото дело[Фирма 2] е осъден солидарно с ГЛАС ГОЛД ГРУП ЕУ ЕООД да заплати на ответника[Фирма 1] сума в размер на 27 000 лв. по девет обективно съединени искови претенции за неустойка, съгласно чл. 14 от Спогодба - анекс от 23.12.2014 г., ведно с разноските за арбитражното производство в размер на 2 830 лв. Спогодбата има за цел да уреди отношенията, възникнали по 198 бр. договори за прехвърляне на вземания, сключени на 23.10.2014 г. между[Фирма 2] /цедент/ и[Фирма 1] /цесионер/, приложени и описани в Приложение № 1. В чл. 23 от спогодбата страните са договорили, че всички спорове между тях, породени от или отнасящи се до същата, включително споровете, касаещи нейното тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване, попълване на празноти и пр. ще бъдат разрешавани от Арбитражен съд – [населено място] при Сдружение за правна помощ и медиация, съобразно с неговия Правилник. При сключване на Спогодбата – анекс от 23.12.2014 г.,[Фирма 2] е представлявано от пълномощника си – адв. К. Д. Т.. Видно от текста на пълномощното, последният е упълномощен да се разпорежда с всички вземания на упълномощителя, при условия, каквито намери за добре, като извършва всякакви правни и фактически действия на управление и разпореждане, вкл. да договаря сам със себе си, както и с други лица, представлявани от него, при каквито условия прецени, а при съмнение относно обема на представителната власт, пълномощното да се тълкува в полза на упълномощителя.

В производството пред арбитражния съд ищецът в настоящото производство - ответник в арбитражното производство, своевременно е възразил срещу компетентността на съда да разглежда делото на основания, идентични с наведените в исковата му молба по настоящия спор по чл. 47 ал. 1, т. 2 ЗМТА.

По отношение на същите настоящият съдебен състав приема следното:

При сключване на арбитражно споразумение от пълномощник, изричното упълномощаване не представлява предпоставка за валидността на споразумението, т. е. не го прави недействително по см. на чл. 47 ал. 1 т. 2 ГПК. Доводът на ищеца, че процесуалният характер на арбитражното споразумение е основание да се изисква изрично пълномощно за неговото сключване при липса на такова законово изискване, е в противоречие с постановките в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д.№ 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, които са изцяло относими към спорния въпрос по делото. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че при възприетия от законодателя в общата разпоредба на упълномощаването (чл. 36 - 42 ЗЗД) принцип за свободата на договаряне, за да е налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД, извън случаите, в които законът предвижда изрично упълномощаване за извършване на конкретни правни действия, е достатъчно пълномощното ясно и еднозначно да изразява волята на упълномощителя за извършването на конкретни разпоредителни правни сделки или действия от името на упълномощителя чрез неговия пълномощник, като упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрично повелителна норма или да не накърнява добрите нрави (чл. 9, вр. чл. 44 ЗЗД). По пътя на тълкуването не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното (извън предвидените в закона случаи – например чл. 22, ал. 2, изр. 2 ТЗ, чл. 26, ал. 2, изр. 1 ТЗ, чл. 34, ал. 3 ГПК и др.) за извършване на разпоредителни сделки и действия, като с такова тълкуване без нормативна основа би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник. Упълномощаването е винаги валидно, стига да не нарушава изрично повелителна норма и да не накърнява добрите нрави, като рискът, който упълномощителят поема, избирайки своя пълномощник и очертавайки обема и границите на учредената му представителна власт, следва да се поеме от самия него, а не да се възлага на третото лице, което е действало добросъвестно.

В конкретната хипотеза липсва нормативно изискване за изрично пълномощно за уговаряне на арбитражна клауза - нито в ЗМТА (чл. 7), нито в ЗЗД (чл. 36-42) или в ГПК (чл. 19, ал. 1) е регламентирана необходимост от изрично пълномощно за сключване на арбитражно споразумение, поради което без правно значение за валидността на упълномощаването е обстоятелството, че арбитражното споразумение има процесуалноправни последици. Настоящият състав споделя становището, застъпено в практиката на ВКС, според което, въпреки самостоятелния си характер и специфично съдържание, арбитражната клауза се сключва винаги във връзка с евентуален или вече съществуващ спор по конкретно правоотношение и липсва правна норма, която да изисква изрично упълномощаване поотделно за едното или другото.

Предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД, относим към правните последици на пълномощното, съответно към валидността на конкретното арбитражно споразумение по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2 ГПК, е обемът на представителна власт на пълномощника. От съдържанието на спорното пълномощно в полза на адв. Т. е видно, че същият е овластен с най-широк кръг правомощия за разпореждане и управление с вземанията на дружеството, като в пълномощното ясно и еднозначно е изразена воля за сключване от упълномощения на договори, свързани със събиране на вземания на упълномощителя, каквато е и спогодбата - анекс от 23.12.2014 г., без ограничения в условията. От друга страна, в пълномощното липсва и забрана за уговаряне на арбитражна клауза (съобразно мотивите на т. 1 от ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., при липса на императивно законово изискване за изрично пълномощно, упълномощителят има право изрично да изключи или ограничи от обема на представителната власт извършването на определени действия), поради което арбитражното споразумение, обективирано в Спогодбата - анекс от 23.12.2014 г., не е недействително, като сключено от лице без представителна власт.

С оглед гореизложеното, предявеният иск по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В полза на ответника по иска не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, поради липса на направени такива.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на„КНМ Груп“ ЕООД- [населено място], ЕИК[ЕИК] срещу[Фирма 1], [населено място], за отмяна на арбитражно решение от 27.05.2020 г., постановено от Арбитражен съд Варна при СНЦ „Правна помощ и медиация” по арб. дело № 176/2018 г., на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: