Производство по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Постъпила е касационна жалба с вх. № 264607 от 25.08.2020 г. от СНЦ „Международно френско училище В. „Ш. П“ [населено място], представлявано от Д. Г. Г.-К., чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК-В., против въззивно решение № 260123 от 16.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 399/2020 г. на Варненския окръжен съд, ГО, V с-в, в частта му, с която като е потвърдено решение № 4809 от 08.11.2019 г., постановено по гр. д. № 4997/2019 г. на Варненския районен съд, ХІ състав, са уважени предявените от Ю. Р. А. [населено място] срещу касатора, обективно кумулативно съединени частични искове, с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат на трудова злополука, претърпяна на 03.07.2018 г., както следва: обезщетение за неимуществени вреди в размер на 937, 50 лв. като част от частично предявения иск за сумата от 1 250 лв., от общата претенция за 25 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 937, 50 лв. като част от частично предявения иск за сумата от 1 250 лв. от общата претенция за 1 564, 88 лв. Въззивното решение в частта му, с която е уважен искът по чл. 200 КТ за присъденото обезщетение за причинените имуществени вреди като необжалвано е влязло в сила при предпоставките на чл. 296, т. 2 ГПК. Предмет на касационното производство е уваженият иск по чл. 200 КТ – присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в тази част, поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което бъде уважено направеното възражение за съпричиняване на трудовата злополука в размер на 80% и бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че поставените правни въпроси от материално и процесуално естество, свързани с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, са обусловили изхода на делото и тяхното разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.

Ответницата по касационната жалба Ю. Р. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Т. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като процесуално недопустима, както и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство – адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 283 ГПК – съобщението за въззивното решение е получено от касатора на 22.07.2020 г., а касационната жалба е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 21.08.2020 г., т. е. в законовия едномесечен срок, но същата е процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, тъй като е депозирана срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Това е така, тъй като касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 3 ГПК, действащата редакция от ДВ, бр. 86/2017 г./, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ред. ДВ, бр. 86/2017 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение, с цена на иска над 5 000 лв. В конкретния случай с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на трудова злополука. Искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата от 937, 50 лв. като част от частично предявения иск за сумата от 1 250 лв. от общо претендираната сума обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. Следователно, в настоящото производство по делото по иска с правно основание чл. 200 КТ претенцията на ищцата за причините й неимуществени вреди в резултат на трудова злополука възлиза на сумата от 1 250 лв., която паричната оценка на предмета на делото е под 5 000 лв., т. е. под предвидените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК минимални прагове за допустимост на касационното обжалване. В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл с окончателен съдебен акт, който влиза в сила от момента на обявяването му/чл. 296, т. 1 ГПК/, поради което касационната жалба на ответното сдружение не е породила суспензивен ефект и се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред касационната инстанция следва да бъде прекратено.

В тази връзка, записът на въззивния съд, че решението подлежи на касационен контрол е неправилен по отношение на касатора и не може да дерогира установеното от закона в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК ограничение за допустимост на касационното обжалване.

С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по жалбата на СНЦ „Международно френско училище В. „Ш. П“ [населено място].

При този изход на делото пред настоящата инстанция, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за касационното производство за изготвяне на отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗАдв., вр. с чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 264607 от 25.08.2020 г. от СНЦ „Международно френско училище В. „Ш. П“ [населено място] против въззивно решение № 260123 от 16.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 399/2020 г. на Варненския окръжен съд, ГО, V с-в, в обжалваната му част.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3673/2020 г. по описа на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.

ОСЪЖДА СНЦ „Международно френско училище В. „Ш. П“ [населено място] да заплати на Ю. Р. А. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 500/петстотин/ лева.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, ГК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: