Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР – Пловдив (ОДМВР – Пловдив) – Х. Г. Р., чрез пълномощник юрисконсулт И. П., против решение № 75/13.01.2016 г. по адм. дело № 3175/2015 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив. С последното е отменена негова заповед № 317з-4068 от 09.11.2015 г., с която на старши инспектор Р. Н. Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване на заповедта /18.11.2015 г./, за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в „превишаване на правомощия“.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационно отменително основание по чл. 209, т 3 АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата против заповед № 317з-4068/09.11.2015 г. на директора на ОДМВР – Пловдив. Претендират се направените по делото съдебни разноски, като се прави и възражение за прекомерност в случай на заявено адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Ответната страна по касационната жалба – Р. Н. Н. редовно призован, не се явява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение първоинстанционният съд, след установяване на правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, обсъждане на наведените от жалбоподателя оплаквания и събраните по делото относими доказателства, е приел...