Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Д. П. Ш. от [населено място] срещу решение № 5592 от 10.08.2016 г., постановено по адм. дело № 4686 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-253 от 16.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ-София град.

Изложени са съображения за необоснованост и материалноправни нарушения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – София град е оспорил касационната жалба в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е решение № РО-253 от 16.04.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – София град и потвърденото с него разпореждане № 4904299081 от 13.12.2014 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. П. Ш. е определена в размер на 165.19 лв.

Решението на Административен съд София–град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на съдопроизводственото правило за приключване на устните състезания след изясняване на фактите от значение за спорното право. Изводът на правилно изчисление...