Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 26, ал. 5 от ЗГВРСНР (ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И С. П. Н.НОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ) (ЗГВРСНР).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт, [населено място], срещу решение №2098 от 28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 11421 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на разпореждане № 4505-40-186 / 02.11.2015 г. на За Д. Ф „ГВРС“ и преписката е изпратена на Д. Ф „ГВРС“ за ново произнасяне при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Изложени са съображения за необоснованост и нарушение на чл. 11, т. 6 от ЗГВРСНР, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

В касационното производство е съединена за разглеждане и частната жалба, подадена от Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт (НОИ), [населено място], срещу постановено по същото дело определение с № 1485 от 15.03.2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на наложена глоба в размер на 50 лв.

Ответницата А. Д. М. от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е разпореждане № 4505-40-186 от 02.11.2015 г., издадено от В. К. – Н., действаща...