Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], гр.[населено място], [улица], срещу решение № 1601 от 18.07.2016 г. на Административен съд (АС) гр. В., постановено по адм. д. № 548/2016 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000315004407-091-001 от 04.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с решение № 637 от 29.01.2016 г. на ДДОДОП гр. В..
Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът не е обсъдил всички относими към спора доказателства, което е довело до неправилно решение на основния спор относно приложението на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Излага подробни съображения за погасяване на задълженията му към „Геология, проектиране и проучване“ АД (ГПП), което макар и неотразено коректно в счетоводството му е коригирано през 2015 г. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да отмени РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) гр. В. оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената част на РА на [фирма] е определено допълнително задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2013 г. в размер на 10 230.37 лв. и съответстващи лихви от 1 660.06 лв.
В хода на ревизията, след анализ на счетоводните записвания на дружеството е установено, че в счетоводството са записани задължения към ГПП по три фактури №№ 760/01.10.2007 г., 1191/31.10.2007 г. и 1187/18.12.2007 г., които не са погасени. Тъй като същите не са отписани от баланса на търговеца на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО е преобразуван финансовия резултат със стойността на фактурите от 158 525.78 лв.
Обсъдени са възраженията на лицето, че задълженията са заплатени от трето лице – М. П. още през м. 07.2007 г. и по отношение на тях е допусната счетоводна грешка. Те са приети за неоснователни с аргумент от разпоредбата на чл. 75, ал. 6 ЗКПО, както и за липса на счетоводни данни при ГПП за фактическо плащане по фактурите.
За да отхвърли оспорването административният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Намерил е за правилни доводите на приходните органи по приложението на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО с аргумент, че плащане по фактурите е осъществено от трето лице, както и, че същото не е намерило счетоводно отражение при [фирма]. Останалото висящо задължение правилно било коригирано по реда на чл. 46 ЗКПО. Съдът е приел за неоснователна претенцията на лицето за коригиране на счетоводна грешка съгласно чл. 75 ЗКПО, тъй като същата предполагала като краен резултат правилно определяне на данъчно задължение за корпоративен данък (КД) в годината на откриване на грешката (2015 г.). Допълнителен агрумент е намерил в приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която това не е извършено от ревизираното дружество, което през годините от настъпване на данъчното събитие по фактурите до извършване на ревизията незаконосъобразно било определило годишен финансов резултат, а оттам и неправилен размер на дължимия данък. Забрана за корекция на счетоводна грешка съдът е намерил и в нормата на чл. 75, ал. 6 ЗКПО.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Извършената от приходните органи регулация на неотписаните задължения за данъчни цели изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО, съгласно която при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на ДЗЛ, като увеличението се извършва в годината, в която задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо. В тези случаи и съгласно буква Г, т. 2 от Приложение към СС 18 при отписване на задълженията в предприятието се формира приход, който се признава при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията. В съответствие с принципа за съпоставимост между приходите и разходите по чл. 4, ал. 1, т. 4 ЗСч. (отм., но в сила за ревизираните периоди) при отписване на задължението лицето отчита счетоводен приход и по този начин увеличава данъчната печалба за облагане. В случай, че задължението не е отписано по този ред (срещу отчитане на приход) нормата на чл. 46 ЗКПО създава императивно основание за увеличение на счетоводния финансов резултат при преобразуване за данъчни цели със сумата на задължението, за което е настъпило някое от обстоятелствата по ал. 1. Ако предприятието не осчетоводи приходи при отписване на задължението, е приложима специалната регулация по чл. 46 ЗКПО. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО поставя краен срок, с настъпването на който следва да бъда извършено данъчно преобразуване в увеличение на счетоводния финансов резултат. Този краен срок е дефиниран от законодателя като "не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо". Задължението става изискуемо тогава, когато е с настъпил падеж.
Ревизираното лице поддържа, че спорните фактури са издадени във връзка с договор за изпълнение на сондажни дейности в [населено място] в периода м. декември 2006 г. – м. декември 2017 г. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава тезата на приходните органи, че по процесните три фактури не са извършени плащания от [фирма] към ГПП – както от каса, така и по банков път. В счетоводството на [фирма] задълженията са закрити едва на 01.09.2015 г. чрез кредитиране на сметка 499 „Други кредитори“ като корекция на счетоводна грешка.
В счетоводството на „Геология, проектиране и проучване“ АД са отразени плащания по спорните фактури - фактура № 760/01.10.2007 г. на стойност 15 860 лв. е отразена като авансово платена на 12.09.2007 г., фактура № 1191/31.10.2007 г. е отразена като авансово платена на 29.10.2007 г. и фактура № 1187/18.12.2007 г. е отразена като платена в периода 05.12.2006 г. – 28.12.2007 г. Според допълнителното заключение на ССЕ плащанията по сметка на ГПП са постъпвали от MR G D. с основания, съдържащи името на M.P. (съдружник в [фирма]) и P. P.. При ГПП плащанията са осчетоводени по партидата на [фирма] макар реално да са извършени от трето лице. Съгласно поясненията на вещото лице ГПП е натрупвало суми и едва когато се издаде фактура е отнасяло извършените плащания към съответната фактура. При извършено плащане/погасяване на задължението от трето лице това е следвало да бъде отразено и в счетоводството на [фирма] (което безспорно не е сторено), в който случай обаче следва да се открие задължение към третото лице. При касатора това е сторено едва на 01.09.2015 г. под формата на корекция на счетоводна грешка, който подход правилно е отречен от решаващия съд, вкл. с аргумент от разпоредбата на чл. 75, ал. 6 ЗКПО - алинеи 1 - 4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за тази минала година, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години. Считано от годината на откриване на грешката (2015 г.) срокът по чл. 75, ал. 6 ЗКПО безспорно е изтекъл, което препятства коригирането на финансовия резултат и определяне на финансово задължение по него за 2007 г. или 2008 г.
Въпреки коректно дадените от първостепенния съд указания по разпределение на доказателствената тежест с определение от 01.03.2016 г., жалбоподателят (настоящ касатор) не е ангажирал доказателства във връзка с твърдяното развитие на правоотношенията – договор за изпълнение на сондажни дейности в [населено място], във връзка с който да се прецени падежът на задълженията, нито на какво основание по сметка на ГПП са превеждани суми от името на MR G D. или от името на M.P.. Допълнителната задача на ССЕ в тази насока, изготвена по новопредставени от ГПП банкови документи, установява, че само част от сумите съвпадат с посочените в счетоводните извлечения на ГПП, а останалите плащания, постъпили от името на MR G D. с основание „M.P./ P. P.“ не съвпадат в посочените извлечения. Дори да се приеме, че задължението е погасено от трето лице, поради което при ГПП не стои открито вземане, то това е основание за третото лице за встъпване в правата на кредитора съобразно чл. 74 ЗЗД. От счетоводна гледна точка това изисква откриване на ново задължение към третото лице, извършило плащанията. Доколкото по делото няма спор, че плащанията от името на третото лице са извършени в периода м. декември 2006 г. - м. декември 2007 г., то същите отново се явяват погасени по давност, т. е. по отношение на тях също е приложимо основанието за корекция по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Ето защо и при липса на данни тези задължения да са отписвани от жалбоподателя чрез отчитане на счетоводен приход от тях, правилно ревизиращите органи са преобразували в посока увеличение данъчно финансовия резултат на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗКПО. Като е достигнал до идентични правни изводи решаващият съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. На основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следвада бъде оставенов сила.
При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК не ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 886.71 лв. съграсно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 1601 от 18.07.2016 г. на Административен съд гр. В., постановено по адм. д. № 548/2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], гр.[населено място], [улица] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 886.71 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.